Дъглас Престън: Белият огън

Тишина. Увиснал, намери добро място за пръстите си и с удобно извити колене си осигури опората, от която имаше нужда. Зачака, вкопчен в края на шахтата, ослушвайки се напрегнато.

Скоро чу как Роман предпазливо напредва в туне­ла. Когато шумът от движението му утихна, светлина проблесна през ръба на шахтата. Пендъргаст го чу как напредва предпазливо към отвора. Мускулите му се стегнаха, когато усети, че мъжът се приближава към ръба, под който се криеше. Миг по-късно се показа лицето на Тед с налети, диви кървави очи, фенерче в едната ръка и пистолет в другата.

Пендъргаст се стрелна като змия, скочи през ръба, сграбчи китката на Роман, дръпна го напред и го по­влече към отвора. С вик на изненада Роман се дръпна назад, а пистолетът и фенерчето му изтракаха на ска­листия под, защото използва и двете си ръце, за да от­блъсне нападението и да устои на дърпането. Той беше невероятно силен и бърз, направо неочаквано. Успя да си върне равновесието и да устои на дърпането, дори удари ръката на Пендъргаст с яростен рев. Пендър­гаст прескочи ръба на шахтата за част от секундата, а Роман залитна назад. Агентът вдигна пистолета си да стреля, но цареше мрак, а Роман, очаквайки нещо подобно, се бе хвърлил встрани. Куршумът отскочи от скалистия под, без да улучи, но дулните пламъци раз­криха местоположението на Тед. Пендъргаст стреля отново, но не видя нищо на светлината от пламъците. Тед беше изчезнал.

Пендъргаст бръкна в джоба на сакото си и извади резервното си осветление: светодиодно фенерче. Ро­ман очевидно се беше хвърлил в тясна, ниска шахта от някогашен слой, която се спускаше стръмно от рав­нището на централния тунел. Пендъргаст застана на колене и се вмъкна в шахтата, за да го последва. Пред себе си чуваше как Роман бяга паникьосан, бърза през ниската шахта и зяпа за въздух от страх. Изглежда и той имаше резервно фенерче: Пендъргаст различи слаба подскачаща светлина в шахтата пред себе си.

Преследваше неумолимо своята плячка. Но колкото и да бързаше, Роман успяваше да запази разстоянието помежду им. Младият мъж беше в отлично физическо състояние и имаше предимството да познава тунелите. Невероятната им сложност само допринасяше за пре­димството му. Пендъргаст нямаше друг избор, освен да напредва сляпо, следвайки шумовете, светлината и от време на време следите в прахта.

Навлезе в район с големи тунели, пукнатини и зее­щи отвори на вертикални комини. Въпреки това про­дължаваше да бърза с маниакална настойчивост. Зна­еше, че Роман е изпуснал оръжието си в пристъп на паника, а той самият бе опазил и пистолета, и разума си. За да поддържа състоянието му на ужас и за да не му позволява да се съвземе, агентът на ФБР от време на време пускаше по някой куршум по посока на бег­леца. Куршумът рикошираше и пищеше из галериите. Вероятността да улучи Тед беше малка, но и нямаше подобно намерение: оглушителният пукот на пистоле­та и ужасяващият вой на рикоширащите куршуми пре­дизвикваха търсения психологически ефект.

Роман, изглежда, имаше някаква цел и скоро ста­на ясно, тъй като въздухът в тунелите ставаше все по-свеж и студен, че възнамерява да излезе навън. А в бурята Пендъргаст, който беше свалил връхната си дреха, щеше да е в още по-неизгодно положение. Тед Роман може и да не беше на себе си от страх, но въпреки това успяваше да мисли и да планира ходо­вете си.

Няколко минути по-късно подозренията на Пендър­гаст се потвърдиха. Той зави зад един ъгъл и видя пра­во пред себе си ръждясала стена от стомана, в която имаше отворена врата. Тя се полюшваше на вятъра, а шумовете от бурята изпълваха преддверието. Пендър­гаст се втурна към вратата и насочи фенерчето си в тъмнината Цареше мрак - нощта се беше спуснала. Слабата светлина на фенерчето разкри входа на мина, рухнало скеле и спускащия се скат на циркуса под ъгъл близо петдесет градуса. Лъчът не стигна далеч, но агентът все пак успя да различи стъпките на Тед Роман в дълбокия сняг, неравномерни заради бурята. Още по-нататък в мрака видя грозд тлеещи точки - ди­мящите останки от помпената сграда. И светлините на снегоотъпкващата машина наблизо, чийто двигател работеше на празен ход.

Той изгаси фенерчето си. В мрака успяваше да види слабата подскачаща светлина от фенерчето на Роман да се спуска по стръмния склон на няколкостотин ме­тра встрани. Тед се движеше бавно. Пендъргаст вди­гна пистолета си. Изстрелът щеше да е изключител­но труден заради силния вятър и голямата надморска височина. Вместо това Пендъргаст се прицели внима­телно в трепкащата светлинка, като наум компенсира отклонението заради вятъра и наклона. Много бавно обра мекия спусък и го натисна. Пистолетът „ритна“ след изстрела, околните планини заечаха от трясъка, ехото се върна от няколко посоки едновременно.