Дъглас Престън - Белият огън

Моят научен ръководител, проф. Грег Карбо­не, отхвърли първите ми две предложения за теми. Радвам се, че копелето го направи - извини ме за грубия език. Щеше да отхвърли и тази тема пора­ди причини, с които не искам да ти досаждам, но аз реших да постъпя като теб. Докопах с потните си ръце личното досие на Карбоне. Знаех си, че е прекалено съвършен, за да е истински. Преди няколко години се е чукал с второкурсничка от една от неговите групи и бил достатъчно глупав да я скъса, след като тя го отсвирила. Затова тя се оп­лакала, но не заради секса, а от лошата оценка. Никакъв закон не бил нарушен (момичето било на двайсет), обаче лайнарят ѝ написал тройка вмес­то шестицата, която заслужавала. Нещата били сметени под килима: момичето си получило шес­тицата и му „възстановили“ годишната такса - без съмнение, за да му платят, без да го нарекат така.

В днешно време можеш да намериш все­ки, така че я открих и ѝ се обадих. Казва се Моли Дентън и сега е полицай в Уорчестър, Масачузетс. Награждаван лейтенант в отдел „Убийства” - направо да не повярваш. Боже, с какъв кеф ми даде информация за удар под пояса срещу моя научен ръководител! И така отидох на срещата с Карбоне въоръжена с атомна бомба - просто за всеки случай.

Ще ми се да беше ни видял. Беше направо прекрасно. Преди изобщо да започна да излагам новата си идея за теза, му споменах любезно и учтиво, че имаме обща позната - Моли Дентън. И му се усмихнах мазно и широко, за да съм сигурна, че ме е разбрал правилно. Той пребледня. Няма­ше търпение да смени темата, да се върнем от­ново на моята теза, искаше да чуе всичко за нея. Изслуша ме внимателно, веднага даде съгласие­то си - това било най-удивителното предложение за теза, което бил чувал от години. Обеща, че лично ще се заеме да я прокара през факултетския съвет. После - и това е най-хубавото - предложи да замина „колкото може по-скоро за Роринг Форк“. Направо щеше да се разтопи.

Току-що започна зимната ваканция и след два дни заминавам за Роринг Форк! Пожелай ми ус­пех. Ако имаш желание, можеш да ми пишеш чрез твоя приятел Проктър, на когото ще пратя ад­реса си веднага, щом го науча.

П.П. Едва не забравих да ти кажа едно от най-хубавите неща в идеята ми за теза. Невероятно, но за пръв път научих за мечката и убитите миньори от дневника на Артър Конан Дойл! Дойл е чул исто­рията не от кого да е, а от Оскар Уайлд по време на вечеря в Лондон през 1889 г. Изглежда Уайлд е колекционирал истории на ужасите - тази научил по време на лекционна обиколка из Америка.

Прислужникът, застанал в сенките, наблюдаваше как неговият странен работодател прочете писмото. Дългите бели пръсти изведнъж провиснаха и писмото се плъзна на масата като захвърлено. Когато ръката се протегна да вдигне чашата с пастис, вечерният бриз нежно подхвана листата, прехвърли ги през перилата на балкона и ги понесе над короните на лимоновите дървета. След това полетяха в синьото небе, помахваха и се въртяха безцелно, докато изчезнаха от поглед - незабелязани, невидени и напълно пренебрегнати от бледия човек в черен костюм, седнал на самотния бал­кон високо над морето.

1 Едмънд Спенсър - английски поет, чиято поема „Кралицата на феи­те“, посветена на Елизабет I, остава недовършена. - Б. пр.

2 Шарл-Луи Ханон - френски композитор и педагог. Автор на прочута книга с упражнения за пиано. - Б. пр.

Полицейското управление на Роринг Форк се намираше в стара сграда от червени тухли в класическия за Дивия запад викториански стил и беше изключително живописна. Издигаше се сред зелен парк на фона на величествените снежни върхове. Пред нея се извисяваше високата три метра и половина статуя на богинята на правосъдието Юстиция. Беше покрита със сняг и странното бе, че не носеше традиционната превръзка на очите.

Кори Суонсън се беше натоварила с книги за Роринг Форк и вече знаеше всичко за тази съдебна палата, из­вестна заради неколцината прочути обвиняеми, които бяха минали през вратите ѝ: от Хънтър С. Томсън 1до серийния убиец Тед Бънди. Знаеше, че Роринг Форк е страхотен курорт, тук се намираха най-скъпите недви­жими имоти в страната. Това се оказа крайно непри­ятно, защото се оказа принудена да отседне в градче, наречено Базалт, на осемнайсет мили надолу по кри­воличещото шосе 82 и да се настани в скапания мотел „Клауд Найн“ с картонени стени и легло с дървеници. И всичко това за смайващата цена от 109 долара на вечер! Беше първият ден от декември и ски сезонът се готвеше да започне истински. От почасовата работа в „Джон Джей“ и останалите пари от пачката, която агент Пендъргаст я принуди да приеме миналата го­дина, когато я отпрати да живее при баща си в един лош период, Кори беше спестила почти четири хиляди долара. Обаче стоте и девет долара на вечер, плюс хра­ната и смешните трийсет и девет долара на ден за кола под наем от фирма с показателното име „Наеми вех­тория" щяха твърде бързо да излапат спестяванията ѝ.