Дъглас Престън - Белият огън

Джени мина по коридора, после през килера и вле­зе в просторната кухня на ваканционната къща. През стъклените врати се виждаше коледната елха, украсе­на и с премигващи светлинки. Родителите и по-малката ѝ сестра Сара сигурно спяха на горния етаж.

Тя щракна лампите. Светлината заля дългите блес­тящи кухненски плотове, печката, хладилната камера и хладилника, както и трите врати, които водеха към пералното помещение, втората кухня и трапезарията.

Изведнъж осъзна, че не се чува потропване на но­кти по пода, че рошавото дружелюбно куче не маха с обезобразената си опашка за поздрав.

- Рекс? - повика го тя.

Нищо.

С вдигане на раменете си взе чаша от един от кух­ненските шкафове, отиде при хладилника, украсен както обикновено с тъпите Сарини снимки на Ники Минаж, наля си чаша мляко, после седна в къта, къ­дето закусваха. На стола до прозореца имаше куп­чина книги и списания. Тя отмести няколко и докато го правеше, забеляза, че Сара най-сетне бе послуша­ла нейния съвет и беше започнала да чете „Хълмът Уотьршип“ 1, и измъкна своето „Криминалното право днес“ от Шмоледжър. Докато го правеше, забеляза, че един от кухненските столове е обърнат.

Немарлива работа.

Тя намери страницата, докъдето беше стигнала, и започна да чете, отпивайки от време на време от мля­кото. Нейният баща - известен адвокат в Холивуд - на­право полудяваше при мисълта, че тя иска да работи в правоохранителните органи. Той беше склонен да гледа отвисоко на ченгетата и прокурорите като на по-низши форми на живот. Обаче, в интерес на истината, донякъ­де той сам беше виновен за този неин интерес. Заради премиери на полицейски екшъни, режисирани или продуцирани от негови клиенти, на които беше присъст­вала, Джени бе почувствала отрано влечение кьм тази професия. От началото на следващата есен щеше да започне да изучава този предмет като редовен студент, първокурсничка в Североизточния университет.

След като изпи млякото си, тя затвори книгата, ос­тави чашата в мивката и излезе от кухнята на път за стълбището към стаята си. Баща ѝ разполагаше с нуж­ните връзки да ѝ пречи да си намира работа през ва­канциите в Калифорнийската полиция, но не можеше да направи нищо срещу стажа ѝ през зимната вакан­ция в Роринг Форк. Самата идея ужасно го дразнеше.

Което, разбира се, беше част от удоволствието.

Огромнага къща с лъкатушещи коридори беше много тиха. Джени тръгна да се качва по извитата стълба към втория етаж. Площадката горе беше тъмна и тиха. Дока­то се качваше, отново се замисли за тайнствения агент на ФБР. ФБР - помисли си. - Може би следващото лято трябва да потърся в Куонтико възможност за стаж...

Когато стигна в горния край на стълбището, се за­кова на място. Нещо не беше както трябва. За миг не беше сигурна какво точно. После обаче осъзна: врата­та на Сара беше широко отворена и сумрачната свет­лина от стаята ѝ осветяваше коридора.

На шестнайсет Сара бе достигнала възрастта, ко­гато младежкото уединение се превръща в свръхценност. Вратата ѝ беше затворена през цялото време. Джени подуши въздуха, но не миришеше на трева. Тя се усмихна: сигурно сестра ѝ беше заспала над някое списание или нещо подобно. Щеше да се възползва от възможността да се вмъкне и да пренареди нещата ѝ. Това сигурно щеше да я ядоса.

Тя тихо тръгна на пръсти надолу по коридора към стаята на Сара. Стигна до вратата, сложи ръка на рам­ката и бавно надникна.

В първия момент не можа да осъзнае онова, кое­то видя. Сара лежеше в леглото си, омотана в кабел, а в устата ѝ имаше билярдна топка, вързана с мръсен парцал. Джени забеляза номера, издълбан на жълтеникавобялата ѝ повърхност - 7. Пристягаше я ластично въже. На слабата синя светлина Джени забеляза, че ко­ленете на сестра ѝ кървят изобилно, оцветявайки чар­шафите в черно. Докато ахваше от ужас и шок, забеля­за как очите на Сара се стрелнаха към нея: ококорени, ужасени и пълни с молба.

В този момент Джени забеляза нещо с периферното си зрение. Тя се обърна насред зяпването и видя едно страховито привидение в коридора до себе си: носе­ше черни джинси и тясно яке от черна кожа. Фигурата беше тиха и напълно неподвижна. На ръцете, стиска­щи бейзболна бухалка, имаше черни ръкавици. Най-ужасното беше клоунската маска - бяло лице, дебели червени бърни, усмихнати налудничаво, големи черве­ни кръгове на всяка буза. През дупките от двете стра­ни на дългия топчест червен нос се виждаха две черни очи, ужасяващи със своята безизразност - чудовищен контрапункт на ухилената маска.