Дъглас Престън - Белият огън

- Агнешко за двама по колорадски много ще отива на виното. Научих, че тук го готвят чудесно.

Тя хвърли поглед на менюто. Честно казано, умира­ше от глад.

- Звучи добре.

Пендъргаст махна на келнера и поръча.

- Както и да е, ако се върнем на онова, което казах преди малко... искам веднъж завинаги да науча защо ми помагаш през всички тези години? Особено след като не спирам с издънките.

Отново този неразгадаем поглед.

- Издънки? Виждам, че увлечението ти по прелест­ни евфемизми още не е свършило.

- Знаеш какво искам да кажа.

Той отново се вторачи в нея. Стори ѝ се цяла веч­ност, преди да каже:

- Може би някой ден от теб ще стане добър полицай или съдебен експерт. Заради това. Няма друга причина.

Тя почувства, че отново се изчервява. Не беше сигурна дали този отговор ѝ харесва. Дощя ѝ се да не беше задавала този въпрос.

Пендъргаст отново се зае с менюто за вината.

- Не е за вярване колко френски вина от забележи­телни реколти са стигнали до този малък град по сре­дата на планините. Искрено се надявам, че скоро ще бъдат изпити. Тази надморска височина е твърде не­здравословна за бордото. - След това остави менюто на масата. - А сега, Кори, разкажи ми подробно какво забеляза по костите на господин Емет Баудри.

Тя преглътна. Пендъргаст беше толкова шибано... затворен .

- Разполагах само с няколко минути да проуча кос­тите. Обаче съм сигурна, че човекът не е бил убит от гризли.

- Доказателства?

- Направих няколко снимки, но конфискуваха чипа. Мога да ти кажа какво видях или поне смятам, че видях.

- Отлично.

- Първо, по черепа имаше следи като от удар с ка­мък. А по дясната бедрена кост - следи, сякаш оставе­ни от тъп инструмент. Доколкото можах да видя, няма­ше следи от костна реакция или инфекциозен процес.

Бавно кимване.

Тя продължи с нарастваща увереност:

- Стори ми се, че има бледи следи от човешки зъби по някои от порестите кости. Те бяха доста слаби и тъпи, а не остри като от мечка. Мисля, че трупът е бил канибализиран.

В увлечението си беше повишила глас и изведнъж осъзна, че се е чуло много по-далеч, отколкото беше възнамерявала. Хората от близките маси я зяпаха.

- Опа. - Тя сведе поглед към подредената пред нея посуда.

- Казала ли си на някого? - попита Пендъргаст.

- Още не.

- Добре. Мълчи си, защото това само ще предизви­ка неприятности.

- Но аз имам нужда от достъп и до други останки.

- Работя по въпроса. Надявам се, че ще намерим наследници и на останалите миньори. Разбира се, след това трябва да получим разрешение.

- О. Благодаря, но мисля, че мога и сама да се спра­вя с тези неща. - Тя направи пауза. - Ъъъ... колко вре­ме смяташ да останеш? Няколко дни?

- Толкова хубав, малък, егоистичен и богат град. Не мисля, че съм виждал нещо подобно. Толкова е оча­рователен сега, в навечерието на Коледа.

- Значи ще останеш... дълго?

- А, ето го и виното.

Беше донесено с две големи чаши. Кори гледаше, докато Пендъргаст мина през целия церемониал: за­въртя виното в чашата, подуши го, опита го, после още веднъж.

- Съжалявам, но мирише на тапа - обяви той на келнера. - Моля, донесете друга бутилка. Но за по-сигурно нека е от реколта две хиляди и първа.

След многословни извинения келнерът бързо отне­се бутилката и чашата.

- Мирише на тапа? - попита Кори. - Какво значи това?

- Замърсител на виното. Придава му вкус, който на­помня, да речем, мокро куче.

Пристигна новата бутилка и Пендъргаст мина през същата рутина, само че този път кимна одобрително. Келнерът напълни чашата му, после се обърна към нея, тя вдигна рамене и той напълни и нейната чаша.

Кори отпи. Имаше вкус на вино. Нито повече, нито по-малко.

- Почти толкова добро е, колкото онова „Матеус“, което пиехме в Медисин Крийк.

- Виждам, че все още обичаш да ме дразниш.

Тя отпи още една глътка. Беше удивително колко бързо избледняваше споменът за затвора.

- Като стана дума за освобождаването ми - как успя да го направиш?

- Случайно се връщах в Ню Йорк, когато получих второто ти писмо.

- Умори ли се най-сетне да обикаляш света?

- Донякъде твоето първо писмо ме накара да се върна.

- И защо?

Вместо да ѝ отговори, Пендъргаст се вторачи в ру­бинената течност в чашата си.

- Извадих късмет да открия толкова бързо капитан Баудри. Обясних ѝ всичко откровено: как нейният пра­родител грубо е изровен от историческия му гроб, за да се освободи място за СПА. Обясних ѝ коя си, какъв е произходът ти, как началникът ти е обещал разре­шение, после се е отметнал. Разказах ѝ за глупавото ти проникване в склада и как са те хванали. След това споменах, че те очаква десетгодишна присъда.