Дъглас Престън - Белият огън

Той отпи от виното си.

- Капитанът веднага схвана положението. Тя не искаше ти да бъдеш, както тя се изрази, „преебана по този начин“. Повтори израза няколко пъти, като го под­чертаваше, което ме наведе на мисълта, че има опит в това отношение. Може би от армията. Както и да е, двамата съчинихме едно много въздействащо писмо, в което, от една страна, заплашваше да се оплаче във ФБР, а от друга, ти разрешаваше да проучиш останки­те на нейния прапрапрадядо.

- О - възкликна Кори, - значи така си ме измъкнал?

- Този следобед имаше доста бурна среща на граж­даните и общината, на която им представих писмото на капитана. - Пендъргаст си позволи съвсем лека усмивка. - Моята презентация излезе много резултатна. В утреш­ния вестник можеш да прочетеш всичко за станалото.

- Добре, ти ми спаси задника, за което никога не мога да ти се реванширам. И моля, благодари на капи­тан Баудри от мое име.

- Ще го направя.

В ресторанта се понесе силен шепот, настъпи раз­движване, неколцина клиенти се бяха обърнали към витрините, други бяха станали от местата си и сочеха. Кори проследи посоката, в която гледаха, и видя малко жълто трепкане на склона на един от близките хребе­ти. Докато гледаше, то бързо порасна и стана по-ярко. Сега още от посетителите на ресторанта бяха станали от местата си, някои се втурнаха към прозорците. Вря­вата се усили.

- Мили боже, това е пожар! - каза Кори, която също се изправи, за да вижда по-добре.

- Така изглежда.

Огънят се разрасна със стряскаща бързина. Изглеж­да къщата беше голяма, защото пламъците я обгръща­ха с нарастваща сила. Люшкаха се в нощния въздух и бълваха стълбове искри и пушек към небето. Някъде в града започна да вие сирената на пожарна, последва­на скоро от още една. Сега всички в ресторанта стоя­ха прави и очите им бяха залепени за обгърнатата от пламъци къща на склона. Ужас обзе хората и настъпи тишина, нарушена от самотен глас, който се провикна:

- Това е къщата на Бейкър горе в „Хайтс“!

1Американски носталгичен термин за десетилетието на 90-те години на XIX век, макар то да се характеризира с икономически трудности. - Б. пр.

През кариерата си на инспектор по пожари Лари Чивърс беше виждал много сцени на разрушение, обаче не беше попадал на нещо такова. Къщата беше огромна: хиляда триста деветдесет и три квадратни метра, а може би и повече. Беше построена от масивни греди, мертеци, имаше стени от трупи, покриви, покрити с дървени керемиди. Пожарът е бил толкова яростен, че там, където е имало прозорци, се виждаха малки езер­ца от стъкло и дори стоманените подпорни греди се бяха изкривили. В радиус от петстотин метра снегът беше напълно стопен. Руините още излъчваха топлина и облаци воняща пара.

Чивърс, който управляваше консултантска фирма за разследване на пожари в Гранд Джънкшън, беше по­викан в седем сутринта. По-голямата част от работата му беше за застрахователните компании, които искаха да се докаже палеж, за да не плащат обезщетение. От време на време и полицията го викаше, за да определи дали даден пожар е произшествие или престъпление. Днес беше един от тези случаи.

Пътят от Гранд Джънкшън дотук беше два часа, но той настъпи здраво своя пикап „Додж“. Чивърс оби­чаше да пътува с включена сирена и сигнални светлини, които пропъждаха настрана горките мишоци, вързани от ограничението на скоростта по междущатската магистрала. Привлекателността на този случай се увеличаваше от факта, че полицейското управление в Роринг Форк плащаше добре и не го тормозеше с дребнави сметки до стотинката като някои от другите управления, за които беше работил.

Оживлението му се разсея, когато се изправи пред ужасната сцена. Дори Морис, началникът на полицията, изглеждаше смазан от нея: заекваше нечленоразделно и беше неспособен да поеме нещата в свои ръце. Чивърс направи всичко възможно, за да превъзмогне тежкото чувство. Всъщност това бяха богати типове от Холивуд, които използваха тази огромна къща като „втори дом“ - втори дом! - само за няколко седмици на годината. Трудно беше да изпиташ съчувствие към по­добни хора. Без съмнение собственикът на ваканционната къща би могъл да вдигне още пет такива, без това да изпразни много-много портфейла му. Мъжът, който притежаваше къщата, се казваше Джордън Бейкър, но никой не го беше виждал, нито успя да се свърже с него, за да му каже за пожара. Вероятно беше заминал със семейството си за някой луксозен курорт. А може би притежаваха трети дом. Това въобще нямаше да изненада Чивърс.