Дъглас Престън - Белият огън

В счупената бедрена кост и смазания череп беше открила допълнителни следи от драскане и дълбане, което означаваше, че костният мозък и мозъкът са били изчегъртани с някакъв метален инструмент. Под микроскопа тези следи от сваляне на плътта разкрива­ха фини успоредни линии близо една до друга и нещо, което приличаше на отлагания от железен окис, което подсказваше, че инструментът е бил железен и е твър­де възможно да става дума за изхабена пила.

Първият удар по черепа определено е бил нанесен с камък. С помощта на микроскопа беше успяла да оп­редели и извади малки парченца от него, които след повърхностен оглед се оказаха кварц.

Гръдният кош е бил разцепен също с камък, за да се отвори и да се стигне до сърцето. Костите не показваха белези от травма, причинена от остър ръб - брадва или нож - нито пък отговаряха на травмите, получени в резултат на стрелба. Това я озадачи, тъй като повечето миньори са били въоръжени с револвер или нож.

Статията от онова време за откриването на трупа на Емет Баудри намекваше, че костите са намерени разхвърляни по земята в радиус десетина метра от вратата на колибата му. Бил почти „напълно изяден“ от така наречената мечка. Статията не даваше много подробности, може би от деликатност, за това какво точно е било изядено и как е бил разкъсан, като се из­ключи бележката, че „парчета от сърцето и другите вътрешности“ са открити на известно разстояние от трупа наполовина изядени. В статията не се спомена­ваше нищо за огън или готвене, а и нейният оглед на останките не показваше следи от топлинна обработка.

Емет Баудри е бил изяден суров.

Докато работеше, в съзнанието си започна да вижда поредността на нараняванията, които бяха нанесени по тялото на Баудри. Бил е нападнат от група хора - сам човек не би могъл да разкъса човешко тяло с подобна брутална сила. Ударили са го по тила с камък, предизвиквайки дълбока и тежка фрактура. Може би този удар не го беше убил веднага, но със сигурност е изгубил съзнание. Дръпнали са му един дивашки бой, чупейки почти всички кости, след това са продължи­ли да секат и блъскат крайниците му - имаше следи от безразборно и опасно сечене със строшени камъни, последвано от изтръгване чрез латерални сили. След като са му строшили ставите, са откъснали ръцете и краката от торса, разделили са краката при коленете, отворили са черепа, извадили са мозъка и са отделили месото от костите, натрошили са по-големите кости, за да извадят костния мозък, както и повечето от вътреш­ните органи. Убийците, изглежда, са разполагали само с един инструмент - изхабена пила, и са си помагали с парчета остра кварцова скала, с ръце и със зъби.

Кори предположи, че убийството е било плод на ярост и гняв и е прераснало в канибалски празник. В един момент отстъпи назад от останките, за да поми­сли. Кои бяха тези хора, тази банда, която е извърши­ла това? Защо? Обаче също толкова странно беше, че банда убийци е шетала из планините през 70-те годи­ни на XIX век без револвери или ножове. И защо не са сготвили месото? Като че ли са били племе убийци от каменния век - безмилостни и свирепи.

Безмилостни и свирепи. Все едно сама се преду­преждаваше пред духалката, докато потриваше ръце. Съзнанието на Кори отново се отнесе към ужасния по­жар снощи и смъртта на онова момиче, Джени Бейкър. Беше прекалено ужасно - цялото семейство да загине по този начин. Преди час един от работниците по под­дръжката се беше отбил до склада и ѝ бе съобщил тази новина. Не беше за чудене, че сутринта беше минала през портала на „Хайтс“ само с едно кимване и я оста­виха да се оправя, без да пратят някой да я надзирава.

Ужасът от случилото се и лицето на Джени Бейкър - толкова сериозно и красиво - я преследваха. Съсре­доточи се върху работата си , каза си тя, стегна се и се приготви да постави друга кост върху предметната масичка.

Това, от което имаше нужда, бяха други останки за сравнение. Пендъргаст беше казал, че ще ѝ помогне да открие оше наследници. За миг спря работа, за да обмисли какво я дразнеше в това. Силата на личността му беше такава, че властваше над всяка ситуация, в която попадне. Това обаче беше неин проект и тя иска­ше да го осъществи по свой начин. Не желаеше хората в „Джон Джей“ и особено нейният научен ръководи­тел да отрекат работата ѝ заради подкрепата на важен агент от ФБР. Дори най-малката помощ от него може­ше да замърси нейното постижение и така да им пре­достави възможност да отрекат цялото.