Дъглас Престън - Белият огън

- Както казах и преди малко, сега най-сериозното обвинение е под въпрос. Госпожица Суонсън има раз­решение да проучи останките на Емет Баудри. Други­те обвинения - проникване в чужд имот и влизане с взлом - са по-малко сериозни и може с лекота да бъдат снети. Всъщност всичко би могло де бъде сведено до просто недоразумение между началник Морис и гос­пожица Суонсън.

- Това е изнудване - обади се Кърмоуд.

Пендъргаст се обърна към нея.

- Бих казал, че всъщност не може да става дума за недоразумение, защото началник Морис ѝ е обещал, че ще получи достъп до останките. Той оттегля това обе­щание заради вашата груба намеса. Това не беше чест­но. Затова сега просто възстановявам справедливостта.

Настъпи мълчание, докато местните обмисляха чу­тото.

- Какво ще получим в замяна? - попита Кърмоуд. - Разбира се, ако началникът освободи вашата прия­телка.

- Ще убедя капитан Баудри да не подава официално оплакване във ФБР - спокойно отговори Пендъргаст.

- Разбирам - подхвърли Кърмоуд. - Всичко зави­си от тази капитан Баудри. Разбира се, ако изобщо съ­ществува.

- Лош късмет за вас, че Баудри е доста необичайно име. Това значително улесни задачата ми. Обаждането по телефона установи, че много добре знае за своите корени от Колорадо и всъщност доста се гордее с тях. Госпожо Кърмоуд, твърдите, че в „Хайтс“ сте поло­жили добросъвестно усилия да намерите наследници. Това очевидно не е вярно. Разбира се, това е въпрос, който ФБР ще трябва да изясни.

Джени забеляза, че под грима лицето на госпожа Кърмоуд беше доста пребледняло.

- Да изясним нещо. Тази Суонсън гадже ли ви е? Или роднина?

- Не ми е роднина и нямам връзка с нея. - Агент Пендъргаст присви сребристите си очи и изгледа Кър­моуд презрително. - Обаче ще остана в Роринг Форк, за да почувствам началото на Коледа и да се уверя, че няма отново да ѝ попречите.

Докато Джени гледаше всичко това, Пендъргаст се обърна към началника:

- Предлагам да се обадите във вестника, защото скоро ще затворят броя. Вече наех стая за госпожица Суонсън в хотел „Себастиан“ и се надявам, за ваше до­бро, че тя няма да прекара още една нощ в затвора ви.

1Вричане във флага и републиката в САЩ е израз на преданост към знамето и държавата, композирано от Френсис Белами през 1892 и формално прието от Конгреса като „вричането“ през 1942 г. - Б. пр.

2 Смесица от произношението на британския и американския англий­ски, която се преподава като стандарт в американските актьорски учи­лища и не отдава предпочитание на нито едното от двете произноше­ния. - В. пр.

Няколко минути преди полунощ пред елегантната входна врата на „Куейкинг Аспен Драйв“ № 3 на­мали „Порше 911 Турбо С Кабриолет“, но не спря пред нея а продължи до сенките на четириместен гараж, който се издигаше малко по-нататък.

Младият мъж зад волана премести лоста на скоро­стите на „паркиране“.

- Вкъщи - каза той. - Точно както поиска. - Наведе се над лоста, за да се притисне в момичето на пътни­ческата седалка.

- Престани - каза тя и го отблъсна.

Младият мъж се престори на обиден.

- Аз съм приятел, нали?

- Да.

- Тогава ми дай дивидентите. - Още един опит за близост.

- Какъв глупак! - Момичето слезе със смях от кола­та. - Благодаря за вечерята.

- И филма .

- И филма. - Джени Бейкър затвори вратата и се загледа в колата, която пое по дългата виеща се автомобилна алея, докато не стигна пътя, който водеше към пропуска на „Хайтс“ долу в долината на около ки­лометър разстояние. За голяма част от приятелките ѝ от „Холивуд Хай“ загубата на девствеността се смята­ше за почетен медал, затова колкото по-скоро, толкова по-добре. Обаче Джени не го чувстваше така. Не още при първата среща и със сигурност не с безхарактерен човек като Кевин Трахърн. Като много млади мъже в Роринг Форк и той мислеше, че парите на баща му са единственото извинение да ти свали гащите.

Тя се приближи да най-близката гаражна врата, въведе кода в панела и зачака да започне да се вдига. След това мина покрай шпалира от скъпи автомобили, натисна бутона за затваряне на вратата и едва тогава отвори тази към къщата. Алармата както обикновено беше изключена - в Роринг Форк кражбите с взлом бяха малко, а в „Хайтс“ такова нещо не се беше случ­вало. Освен ако влизането на Кори Суонсън в скла­да не се приеме за нахлуване с взлом. Мислите ѝ се върнаха към срещата с обществеността в общинския съвет тази сутрин и плашещия агент на ФБР в черен костюм, който сякаш се спусна от небето като ангел на отмъщението. Тя съжаляваше началника - беше свестен човек, обаче имаше проблем: позволяваше на всички и особено на онази вещица Кърмоуд да го ко­мандват. Въпреки това беше доволна, че агентът - за­помни, че се казваше Пендъргаст - измъкна Кори от затвора. Може би отново ще се срещнат и ще я попита за „Джон Джей“. Разбира се, стига началникът да не е някъде наоколо.