Дъглас Престън - Белият огън

- Госпожо Кърмоуд - обърна се мъжът към нея, - както добре знаете, за ексхумацията на човешки ос­танки е нужно разрешението на наследник по право. Когато става дума за исторически погребения, феде­ралният и щатският закон на Колорадо изискват да бъде направено „добросъвестно усилие“ да бъдат от­крити подобни наследници, преди да бъдат ексхумирани останките. Предполагам, че „Хайтс“ са направили подобно усилие?

Кметът чукна с чукчето си.

- Господине, повтарям, че не сте на ред.

- С радост ще отговоря на въпроса - плавно каза госпожа Кърмоуд. - Ние наистина положихме добросъ­вестни усилия да открием наследници. Но не успяхме да намерим. Повечето от тези миньори са били прихо­дящи без семейства. Починали са преди век и половина, без да оставят потомство. Всичко това го има в доку­ментите, предоставени на обществеността.

- Чудесно - обади се кметът. - Благодаря ви, гос­подине, за вашето мнение. Има още много хора, които биха искали да се изкажат. Господин Джексън?

Обаче непознатият продължи.

- Странно - каза той, - защото аз само за петнайсет минути свободно време, ъъъ, докато сърфирах в интер­нет, успях да намеря пряк наследник на един от миньо­рите.

Настъпи мълчание. После кметът попита:

- Господине, кой сте вие?

- И дотам ще стигнем. - Мъжът вдигна лист хартия. - Имам писмо от капитан Стейси Баудри от военновъз­душните сили на САЩ, която току-що се е върнала от командировка в Афганистан. Когато капитан Баудри чу, че вие сте изровили нейния прапрапрадядо Емет Бауд­ри, натъпкали сте останките му в кутия и сте я хвърли­ли в мръсен склад за оборудване на някаква ски писта, силно се разстрои. Всъщност тя се готви да заведе дело.

Тези думи бяха посрещнати с мълчание.

Мъжът вдигна нагоре лист хартия.

- Законът в Колорадо за оскверняване на гробища и човешки останки е много строг. Позволете ми да про­чета от параграф деветдесет и седем от Наказателния кодекс на Колорадо „Оскверняване на гробище“. После зачете на глас:

- Член 2а. Всяко лице, което съзнателно и преднаме­рено изрови, освен ако не е постановено по друг начин от закона или с разрешението на законен наследник, труп или останките на човешко същество или чрез думи, по­стъпки или дела предизвика това да се случи, трябва да бъде осъден за углавно престъпление от първа степен и трябва да прекара в затвора не повече от трийсет години или да бъде глобен не повече от петдесет хиляди долара или и двете според преценката на съда.

В този миг кметът скочи гневно и започна да блъска с чукчето си.

- Това не е съд. - Бум! - Не приемам този начин на действие. Ако вие, господине, имате правни въпроси, обсъдете ги е юрисконсулта на града, вместо да ни гу­бите времето на нашата публична среща.

Обаче мъжът в черно не позволи да му запушат ус­тата.

- Кмете, мога ли да привлека вниманието ви към формулировката „... чрез думи, постъпки или дела предизвика това да се случи...“? Това сякаш се отнася точно за вас, както и за госпожа Кърмоуд и начални­ка на полицията. Вие тримата сте отговорни „... чрез думи, постъпки или дела...“ за незаконното изравяне на Емет Баудри. Да или не?

- Достатъчно. Охрана, изведете този човек от по­мещението.

Докато двама полицаи се опитваха да си пробият път до човека, той отново заговори, а гласът му проряза въздуха като бръснач:

- И не се ли готвите да осъдите човек на десет години затвор за нарушение на този закон, който вие сами сте нарушили?

Сега присъстващите се развълнуваха, разделяй­ки се на „за“ и „против“. Чу се мърморене и отделни подвиквания: „Вярно ли е?“ и „Какво става?“ заедно с „Разкарайте го!“ и „Кой, по дяволите, е този тип?“.

Двамата полицаи най-сетне си пробиха път през тълпата, която сега беше скочила на крака. Единият го хвана за ръката.

- Господине, не ни създавайте трудности.

Мъжът се освободи от хватката на ченгето.

- Съветвам ви да не ме докосвате.

- Арестувайте го за нарушаване на обществения ред! - изрева кметът.

- Оставете го да говори! - извика някой от тълпата.

- Господине - чу Джени да казва полицаят, - ако не ни сътрудничите, ще се наложи да ви арестуваме.

Отговорът на мъжа бе заглушен от вдигналата се шумотевица. Кметът заблъска с чукчето и призова хо­рата към порядък.

- Арестуван сте - обяви единият от полицаите. - Моля, сложете си ръцете на гърба.

Джени видя как вместо да се подчини на заповедта, мъжът извади портфейла си с плавно движение на ръ­ката и го тръсна да се отвори. Проблесна нещо златно и двете ченгета замръзнаха на място.