Дъглас Престън - Белият огън

Всичко това се сумираше до едно-единствено нещо: „Хайтс“, или най-малкото онази част, построена в до­лината, се издигаше върху голямо сметище с токсични подпочвени води.

Всичко се подреди в главата на Пендъргаст, кога­то върна оригиналите на мястото им. Вече разбираше всичко с голяма яснота, всичко - дори палежите.

Сега той започна да преглежда документите, които се отнасяха до началото на строителството, по-бързо. Планът за управление на земята изискваше големите купища остатъци да се използват като материал за пъл­неж на тясната клисура, така че да се получи днешна­та привлекателна равна долина. Клубът беше построен малко по-надолу по течението на реката от мястото, къ­дето е стояла топилнята. А в самата долина бяха издиг­нати дузина големи къщи. Хенри Монтебело, главният архитект, бе отговарял за всичко това: разрушаването на топилнята, промените в терена, разхвърлянето на оста­тъците, за да се получи хубав, широк и равен терен за строителство в ниското и за клуба. Неговата роднина, госпожа Кърмоуд, също беше участвала активно.

Интересно, помисли си Пендъргаст, къщата на Монтебело се намираше в другия край на града, а тази на Кърмоуд високо горе на хребета - далече от зона­та на замърсяването. Те двамата и останалите членове на фамилия Стафърд, стоящи зад строителството на „Хайтс“, трябва да са знаели за живака. Хрумна му, че истинската причина да строят нов клуб и СПА - което преди му се беше струвало въплъщение на ненужното задоволяване на прищевки - разположени на мястото на старото гробище на Буут Хил, всъщност е желание­то да ги извадят от района на замърсяване.

Пендъргаст прехвърляше джоб след джоб, прелист­вайки документи, отнасящи се до първоначалното парцелиране и свързване на терена. Парцелите са били големи - най-малко по два акра всеки, и в резултат ня­маше общо водоснабдяване: всеки имот разполагаше със собствен кладенец. Тези къщи, разположени в до­лината, както и първият клуб, трябва да са получава­ли вода от кладенци, черпещи от замърсените с живак подпочвени води.

Точно така - ето джоба с разрешителните за изкопа­ване на кладенците. Пендъргаст ги прегледа. От всеки кладенец е трябвало да бъдат взети проби за проверка качеството на водата - такава е стандартната процеду­ра. Всеки от кладенците беше издържал проверката - не е било забелязано замърсяване с живак.

Без съмнение резултатите бяха фалшифицирани.

Следваха договорите за продажба на първите къщи, построени в „Хайтс“. Пендъргаст избра тези на дузи­ната имоти, разположени в долината, за внимателен оглед. Прегледа имената на купувачите. Повечето, из­глежда, бяха възрастни пенсионирани хора. Тези къщи бяха сменили собственика си няколко пъти, особено когато цените на недвижимите имоти се стрелнаха на­горе в Щатите през 90-те години на XX век.

Агентът разпозна едно от имената на купувачите: „Сара и Артър Роман, съпруга и съпруг.“ Без съмнение бъдещите родители на Тед Роман. За дата на покупката беше посочена 1982 г.

Къщата на Роман беше построена точно на мястото, където някога е била топилнята - в зоната на най-силното замърсяване. Пендъргаст са замисли върху онова, което Кори му беше разказала за Тед. Ако се предполо­жи, че е на нейната възраст или малко по-голям, нямаше съмнение, че Тед Роман е бил изложен на отровния жи­вак още в майчината си утроба, после е израснал в за­мърсена къща, пил е замърсена вода и се е къпал с нея...

Пендъргаст бутна документите настрана със зами­слено изражение. След малко взе телефона си и набра номера на Кори. Той го прехвърли право на гласовата ѝ поща.

След това се обади в хотел „Себастиан“ и след като разговаря с няколко души, научи, че е излязла от хоте­ла малко след като смяната ѝ свършила в единайсет. Качила се на колата си и заминала в неизвестна посо­ка. Обаче беше помолила портиера за карта на пъти­щата за снегомобили в планините около Роринг Форк.

Пендъргаст набра бързо номера на градската биб­лиотека. Никой не вдигна. Потърси домашния теле­фон на завеждащата библиотеката. Когато ѝ се обади, тя му обясни, че на двайсет и четвърти декември биб­лиотеката обикновено работи на половин ден, обаче заради бурята тя решила въобще да не отварят. В от­говор на следващия му въпрос жената отговори, че Тед ѝ казал, че ще се възползва от свободния ден, за да упражнява любимото си хоби: да обикаля със снегомобил планините.

Пендъргаст затвори. Звънна на Стейси Баудри, но мобилният ѝ телефон също го препрати към гласова­та поща.