Дъглас Престън - Белият огън

Това, изглежда, беше скривалище. Бърлога - бър­логата на Тед . Но за какво му е на Тед бърлога? И за какво му бяха всички тези неща?

Отстрани имаше стара печка на дърва, която горе­ше. Светлината от пламъците се виждаше в пукнати­ните на чугуна, които изпускаха топлина. В този мо­мент Кори усети миризмата - отвратителна миризма.

Тед взе стол, завъртя го и седна така, че да опре ръце на облегалката, докато в същото време се люлееше на предните му крака.

- И така, ето ни сега - каза той.

Нещо беше ужасно сбъркано у него. Обаче ярост­ният, наполовина видиотен Тед отпреди няколко мину­ти се бе променил. Сега беше спокоен и високомерен. Кори преглътна, не можеше да осъзнае всичко това. Може би ако поговори с него, ще научи какво го тор­мози, ще го върне от черната дупка, в която се намира. Но щом се опита, единственото, което чу, беше жалко хриптене.

- Когато се появи в града, си помислих, че може да си различна от тези тук - каза после той. Гласът му от­ново се бе променил и яростта бе заровена под дебел лед. Беше далечен, студен, откъснат като човек, който си говори сам. - Роринг Форк. Когато бях малък, той беше истински град. Сега богаташките копелета го пре­взеха, задниците с техните „изкачващи се по социалната стълба“ любовници, кинозвездите, главните изпъл­нителни директори и господарите на света. Изнасилват планините и изсичат горите. О, много ги бива в при­казките за околната среда! За минаването на органична храна, за намаляване на карбоновия отпечатък, като купуват своите частни самолети по офсетови схеми. За това колко „са зелени“ къщите им ог 3000 квадратни метра жилищна площ! Изроди. Гади ми се от тях. Те са паразитите на нашето общество. Роринг Форк е място­то, където се събират, за да се ласкаят, за да се пощят от въшките си като някакви шибани шимпанзета. Отнасят се към нас - истинските хора, родените тук жители на града - като с боклуци, годни само да чистят къщите им и да гъделичкат тяхното самочувствие. Има само един лек за това: огън. Това място трябва да изгори. Трябва . И то вече гори. - Той се усмихна, още една демонична усмивка изкриви физиономията му.

Газ. Белезници. Въже. Трябва да изгори. Сега, въ­преки мъглата в главата ѝ, Кори разбра: Тед е подпал­вачът. През тялото ѝ мина тръпка от страх и тя задърпа белезниците въпреки болката, която я прониза.

Обаче в мига, в който започна да се дърпа, спря, за­щото ѝ хрумна нещо. Той я харесваше. Беше сигурна в това. Само трябваше някак си да стигне до него.

- Тед - изграчи тя, когато най-накрая успя да заго­вори, - знаеш, че не съм една от тях.

- О, да, ти си една от тях! - изпищя той, навеж­дайки се към нея, а бялата пяна пръсна от устата му. Така бързо, както се бе появило, леденото лустро пад­на, заместено от луда животинска ярост. - Известно време се преструваше, но си точно като тях! Тук си по същата причина като тях: пари .

Очите му бяха толкова кръвясали, че бялото беше станало почти изцяло червено. Ръцете му трепереха от ярост. Цялото му тяло се тресеше. А гласът му беше толкова странен, толкова различен. Да го гледаш беше като да надничаш в бездната на ада. Имаше толкова ужасно, толкова нечовешко изражение, че Кори тряб­ваше да отмести поглед.

- Но аз съм бедна - възрази тя.

- Точно така! Защо си тук? За да си намериш някой богат тъпак. Аз не бях достатъчно богат за теб! Зато­ва си играеше с мен. Като флиртуваше и напразно ме разпалваше.

- Не, не, изобщо не е така..

- Млъквай, мамка ти! - изрева той толкова силно, че щеше да си скъса гласните струни, а Кори почувства как тъпанчетата ѝ затрептяха от въздушната вълна.

Тогава, също както неочаквано бе изчезнала, ледена­та сдържаност се върна. Флуктуацията от убийствени, нечовешки, неконтролируеми изблици до хладнокръвна и пресметлива отдалеченост беше непоносима. - Би трябвало да си ми благодарна - каза той, обръщайки се настрана, като за миг прозвуча като някогашния Тед, - защото ти предадох мъдрост. Сега вече разбираш. Другите, другите, които учих, нищо не научиха.

Изведнъж се завъртя обратно и се вторачи в нея с ужасна несигурна усмивка.

- Чела ли си Робърт Фрост 1?

Кори не можа да се насили да отговори.

Той започна да рецитира:

Светът ще свърши в огън, някои казват,

а други - в лед.

От туй, което за страстта узнал съм,

си мисля с тях, че ще е огън. 2

Той се протегна, взе едно дълго, сухо парче дърво от многото, които лежаха на пода, и използва края му, за да вдигне резето на вратичката на печката за дърва и да я отвори. Пламъците вътре започнаха да хвърлят трепкаща жълтеникава светлина из помещението. Тед бутна парчето дърво в огъня и зачака.