Дъглас Престън - Белият огън

Гласът му сега беше различен. Суров и груб.

- Тед... какво ?

- Какво ,, Тед какво "? - имитира я той е висок, писк­лив фалцет. - Каква си гадина!

- За какво говориш?

Той я стисна толкова силно, че тя извика.

- Харесва ли ти? Защото знаеш за какво говоря. Не ми се прави на малко невинно момиченце.

Кори се замята, но не ѝ бяха останали почти никак­ви сили. Това беше някакъв кошмар. Може би наисти­на беше кошмар - всичко това.

- Какво искаш да кажеш?

- Какво искаш да кажеш? - имитира я той.

Тя започна да се извива в опит да се освободи, но той грубо я завъртя така, че лицето му почти докосва­ше нейното. Зачервеното му, потно, изкривено лице и яростният поглед, който го обезобразяваше, я изпла­шиха до смърт. Очите му бяха зачервени и сълзяха.

- Виж се - каза той по-тихо, а устните му се гърче­ха гневно. - Флиртуваш, разпалваш, първо обещаваш, после казваш „не“ и ме правиш на глупак.

Той я стисна неочаквано силно с яките си ръце и Кори почувства как едно от ребрата ѝ се пропука от на­тиска. Болка прониза гръдния ѝ кош. Тя изпищя, зяпна и се опита да говори, но той отново я стисна и ѝ изкара въздуха.

- Номерцата ти спират на мига. В .този момент. - Слюнки пръснаха по лицето ѝ. Устните му, покрити с нещо бяло, сега се притискаха в нейните, а странно про­тивният му дъх я заля като изпаренията на гниещ труп.

Тя се опита да си поеме дъх, но не можа. Съчетана­та болка от глезена, ръката и ребрата беше толкова мъ­чителна, че не можеше да мисли логично. Страх и шок накараха сърцето й да заблъска до пръсване. Никога не беше виждала толкова изкривено и толкова плашещо лице. Тед беше напълно луд.

Луд. Луд... Не искаше да мисли за последиците от това - не искаше, не можеше да развие този мисъл до логическото ѝ заключение.

- Моля... - успя да прошепне тя.

- Не е ли прекрасно? Попадаш просто така в ръцете ми. Това е карма. Спестява ми всички обичайни приго­товления. Вселената иска да ти даде урок и аз ще бъда твоят учител.

Щом каза това, я хвърли на пода. Тя падна с разпе­рени крака и ръце и изрева от болка. Той я последва с ритник в наранените ѝ ребра. Болката беше непоноси­ма, Кори извика отново и със зинала уста се опита да си поеме дъх. Почувства как светът около нея започна да се върти, изпита странното усещане, че се рее във въздуха - болката, страхът и обезвереността смазаха всяка разумна мисъл. Пред очите ѝ се спусна мъгла, съзнанието я напусна.

Мина дълго време в мрак, преди друга пронизваща болка да я свести. Беше все още в опушеното помеще­ние. Вероятно бяха минали само мигове. Тед стоеше над нея с гротескно изкривено лице, очите му продъл­жаваха да сълзят, а устните му бяха покрити с лепкава бяла пяна. Той се протегна надолу, хвана я за крака, за­въртя я по гръб и започна да я влачи по неравния дъс­чен под. Кори се опита да изкрещи, но не успя. Главата ѝ се блъскаше болезнено в дюшемето и тя почувства, че отново е на път да изгуби съзнание.

Тед я изтегли от задната стая в основното помеще­ние на постройката. Огромната помпа се извисяваше над нея, чудовищно страшилище от дебели тръби и цилиндри. Високата сграда скърцаше под напорите на вятъра. Тед я издърпа успоредно на хоризонтална тръба, смъкна ръкавиците ѝ, забеляза ранената ръка и устните му се изкривиха в злобна усмивка при вида ѝ, после вдигна другата ѝ ръка и грубо заключи китката ѝ с белезници за тръбата.

Кори лежеше възнак, изпадаше и излизаше от без­съзнание и зяпаше с отворена уста, за да си поеме въздух.

- Виж се - каза той и се изплю върху нея.

Докато тя с усилие се опитваше да седне, охкайки от болки, част от съзнанието ѝ не можеше да приеме, че това се случва на нея. Сякаш се случваше на друг, а тя гледаше отнякъде много, много далече. Обаче дру­га част от нейното съзнание - хладнокръвна и непре­клонна, ѝ казваше точно обратного. Това се случва на­истина. И не само това, а и че Тед ще я убие.

След като я заключи за тръбата, той отстъпи назад, кръстоса ръце и огледа резултата от работата си. Тъмната мъгла, която се беше спуснала върху Кори, сякаш малко се вдигна и тя започна да възприема обстанов­ката по-ясно. Подът беше осеян с парчета дъски. Наб­лизо бяха закачени два газови фенера, които хвърляха трепкаща жълта светлина. В един от ъглите имаше по- ходно легло със спален чувал, кутия с белезници, две-три балаклави и няколко големи туби с газ. На една маса лежаха ловджийски ножове, навити въжета, ши­роки лепенки, епруветка с тапа, в която имаше някаква прозрачна течност, купчини дебели вълнени чорапи, дебели суичъри - всичките черни. Имаше и пистолет, който заприлича на Кори на 9-милиметрова „Берета“. Защо му е на Тед оръжие? На закачалки по стените висяха черно кожено палто и перверзно - различни клоунски маски.