Дъглас Престън - Белият огън

- Мамка му!

Тя изтръска безполезния пръст, като при това едва не припадна от съчетанието на замайване и отвраще­ние. Разви шала, отряза парче от него и го уви стегнато около ръката и чуканчето на пръста, за да спре кръво­течението.

Мили боже, отиде ми пръстът. Като в кошмар си сложи ръкавицата и се опита да се увие колкото може по-добре в шала. Докато го правеше, чу откъм гърба си вик, след това писък и дива стрелба. Този път оба­че изстрелите не бяха насочени срещу нея. Пещерата ехтеше от тракането, този зловещ звук - плод на змий­ския гняв. Още изстрели и писъци.

Трябваше да върви. Най-накрая той щеше да успее да мине през змиите, освен ако Кори не извади голям късмет и някоя го ухапе. Тя се изправи на крака, бо­рейки се срещу замайването и усилващото се гадене. Божичко, трябваше ѝ патерица, но тук нямаше нищо подръка. Продължи в тунела, но куцаше твърде лошо. Той се спускаше надолу, като минаваше през още ня­колко пресечки. След малко Кори стигна до малък страничен алков, запушен със скали, които образуваха импровизирана стена, сега частично рухнала. Скрива­лище? Тя се набра нагоре, извади още няколко камъка и погледна вътре.

Светлинният лъч падна върху купчина плъхове, ко­ито се втурнаха във всички възможни посоки с писъ­ци, и разкриха останките на няколко човека.

Кори се вторачи в тях с изумление. Бяха четири проснати в редица скелета. Всъщност по-скоро доня­къде мумии, защото по костите им още имаше изсъх­нала плът, изгнили дрехи, стари ботуши и коси. Изсъх­налите им глави бяха извити назад, устите им широко отворени, сякаш крещят, разкриваха челюсти, покрити с изгнили черни зъби.

Когато пропълзя вътре, за да ги огледа отблизо, Кори видя всички признаци. Били са застреляни - за това свидетелстваха безбройните дупки по черепите и много други кости, счупени вероятно под въздействи­ето на куршумите. Огнева атака, надхвърляща много пъти нужното, за да бъдат убити - виждаше се огромното желание да бъдат унищожени.

Четиримата полудели от живачно отравяне ми­ньори. Били са убити някъде в тази система от тунели, вероятно в мината „Кристмъс“, а телата им са били довлечени тук и скрити.

До труповете лежеше дълга, тежка пръчка - ис­тинска тояга, вероятно носена от някой от убийците. Щеше да ѝ свърши работа за импровизирана патерица.

Колкото можеше по-бързо, без да рискува непокътнатостта на доказателствата, Кори свали раницата, извади пликовете за проби и ги подреди. Свали ръка­вицата от здравата си ръка и застана на колене, после запълзя от тяло на тяло, взимайки от всяко проба от косата, късче изсъхнала като хартия кожа и парчен­це кост. Затвори ги в пликовете и ги сложи обратно в раницата. Снима труповете с мобилния си телефон и метна раницата отново на гърба си.

С потиснато стенание от болка успя да се изправи на крака, опирайки се на тоягата. Сега трябваше да ус­танови къде се намира и как да излезе. Без да я застре­лят при това.

Като по заповед чу далеч назад още изстрели. Поч­ти успя да си представи, че чува бръмченето на гърмя­щите змии - меко тракане в далечината, като плисъка на океански вълни.

Тръгна надолу по тунела, зяпайки от болка, докато се опитваше да намери някаква отличителна забеле­жителност, която би могла да открие на картата, за да успее да се ориентира към някой изход. За свое голямо облекчение след десетина минути влачене, стигна да пресечка от три хоризонтални тунела и една вертикал­на шахта. Рухна на земята, извади картата и взе да я оглежда внимателно.

Ето го!

Слава богу! Най-сетне пробив! Според картата сега се намираше в мината „Сали Гудуин“, не много дале­че от един по-ниско разположен изход. Отводнителен тунел с голяма тръба минаваше на сто-двеста метра от мястото, където беше сега Кори, и водеше право до ирландската помпа в циркуса под мината „Кристмъс“. Сгъна картата и я прибра, след това пое към отводни­телния тунел.

След няколко минути ходене и мъчителни болки, най-накрая стигна до малко поточе вода, което зали­ваше каменния поток, и накрая до отвора на древна тръба, близо деветдесет сантиметра в диаметър, която се простираше по протежение на тунела. Кори се наве­де и влезе с пълзене в нея, благодарна, че не трябва да стои на краката си, и започна да се промъква напред.

Беше тъмно и тясно, а обемистото ѝ облекло се за­качаше и драскаше по ръждивата тръба. Обаче напред­ваше сравнително лесно, защото нямаше пропадания или стеснения. След десет минути почувства лъх на по-студен и свеж въздух. Дори си представи, че усе­ща миризмата на сняг. След още няколко минути успя да различи сумрачна светлина отпред и скоро излезе първо през страничен отвор, а после през отчасти от­ворена дървена врата в тъмно и мръсно място, пълно с ръждясали тръби и огромни вентили. Вече беше много студено и мрачна сива светлина влизаше през отворите в дървения покрив. Кори се сети, че се намира някъде из дълбините на сградата с ирландската помпа.