Дъглас Престън - Белият огън

Вратата беше монтирана на около три метра навъ­тре в тунела, затова не беше затрупана със сняг. Беше стоманена, както и касата - и двете пожълтели от ръж­дата. На нея висеше тежък стар катинар.

Шумът от двигателя се усили. Кори започна да из­пада в паника. Свали ръкавиците си, извади шперцовете и се опита да вкара единия в ключалката, но стана ясно, че катинарът е пълен с ръжда и не може да бъде отключен. Докато се мъчеше с него, чуваше прибли­жаващия рев на снегомобила.

Грабна ножиците за болтове, но те не бяха доста­тъчно големи, за да захванат дебелите халки на кати­нара. Обаче отчасти успяха да захапят скобата. Кори натисна с все сили и челюстите на ножицата се врязаха в метала. Тя взе чука и го стовари с все сили върху наполовина срязаната скоба, после нанесе още един силен удар. Успя да я огъне достатъчно, за да я среже по-лесно. Дори след като я сряза, трябваше отново да блъска с чука, защото катинарът беше толкова ръждя­сал, че не искаше да се отвори.

Хвърли се върху металната врата, но тя не помръд­на, само жално изскърца.

Приближаващият снегомобил изведнъж изрева съв­сем наблизо. Вдигна се снежен облак и машината се появи на входа на мината, управлявана от мъж с черна каска и скиорски екип. Той се надигна от снегомобила и свали каската и пушката почти едновременно.

С неволен вик Кори се хвърли срещу вратата и едва не си извади рамото при сблъсъка. С пронизително скърцане вратата се отвори малко, но достатъчно, за да се промуши. Грабна раницата и се провря през от­вора, после се хвърли отново върху вратата и я блъс­на да се затвори. В същия миг се чу оглушителният трясък на пушката. Куршумът отскочи от желязото и рикошира в мината, избухвайки в искри, когато се раз­маза в скалите зад нея.

С второ блъскане Кори успя напълно да затвори вратата. Облегната на нея, извади челника, нахлузи го върху балаклавата и го включи. Няколко куршума се сплескаха във вратата с оглушителен плясък, но тя беше от дебела ламарина и те не направиха нищо пове­че от вдлъбнатини. После Кори почувства как някой се хвърли върху вратата и успя да я отвори няколко сан­тиметра. Тя направи същото и я затвори отново, после извади козия крак от раницата и го напъха под вратата, довкарвайки го с няколко удара на чука, докато засед­на. Почувства как мъжът отново се хвърли, опитвайки се да отвори, на козият крак пречеше.

Той заблъска яростно по ламарината, но лостът под­даде съвсем малко. Едва ли обаче щеше да издържи много дълго. Тя се огледа. Навсякъде бяха разхвърляни скали и ръждясали части от някогашното оборудване.

Бууум! Мъжът се беше хвърлил срещу вратата и из­блъска малко козия крак.

С няколко удара на чука Кори го върна обратно, после започна да трупа скали и железа пред вратата. Малко по-надолу върху релсите се виждаше стара количка за руда. С огромни усилия успя да я раздви­жи, доближи я до вратата и я обърна така, че да падне върху нея. След това добави още няколко по-големи парчета скала. Сега вратата щеше да издържи поне из­вестно време. Кори се отпусна върху каменната стена, дишайки тежко, и се опита да се успокои и да измисли какво да прави.

Срещу вратата бяха изстреляни още няколко кур­шума, които предизвикаха оглушително дрънчене и я накараха да подскочи. Тя грабна раницата си и пое навътре в шахтата. За първи път успя да огледа място­то, където се намираше. Въздухът беше студен, но не толкова, колкото навън. Миришеше на мухъл и желязо. Тунелът вървеше направо в здравата скала, укрепен на всеки три метра с дебели дървени трупи. Релсите се губеха в мрака напред.

Тя се впусна в тунела, подтичвайки. Шахтата кън­теше от опитите на преследвача да отвори вратата. Кори стигна до пресечка, зави и накрая се озова в сляп тунел, където се наложи да спре да си почине. И да помисли.

Беше си осигурила малко време, но в крайна смет­ка мъжът щеше да успее да отвори вратата. Старата карта, която беше свила, сочеше, че част от мината „Кристмъс“ се свързва с други, разположени по-ниско рудници, образувайки лабиринт от тунели и шахти - стига още да бяха проходими. Ако можеше да стигне до тях и да излезе... но какво щеше да ѝ помогне това? Отвън снегът беше толкова дълбок, че не можеше да се ходи. Имаше само един начин да слезе от планината - със снегомобил.

Никой не знаеше, че е тук. Не беше казала на ни­кого къде отива. Боже , каза си Кори, в каква каша се забърках.

В този момент чу метално скърцане. След това още едно. Погледна иззад ъгъла в тунела, откъдето беше дошла, към вратата в далечината и видя ивица свет­лина. Още едно скърцане и ивицата стана по-широка.