Дъглас Престън - Белият огън

Слезе от колата и преметна тежката раница през рамо. Цареше странна тишина, всичко беше окъпано в студена сива светлина. Въздухът беше леден - дъ­хът ѝ направо замръзваше. Миришеше на вечнозелена растителност. Клоните на дърветата бяха претоварени със сняг и провиснали, покривът на склада бе покрит с дебел слой сняг, а от стрехите висяха редици висулки, матови и студени на сивкавата светлина.

Кори отключи хангара, влезе и запали лампите. Снегомобилите бяха там, спретнато подредени в реди­ца, ключовете в запалването. Каските висяха на близ­ката закачалка. Тя тръгна край машините, за да про­вери горивните датчици. Макар никога да не се беше качвала на снегомобил, у дома в Канзас като девойка беше карала доста кросови мотоциклети. Изглежда снегомобилът работеше по същия начин: газта на дясната ръкохватка, а спирачката на лявата. Не изглежда­ше сложно. Избра машината, която изглеждаше най-чиста, провери дали резервоарът е пълен, след това си хареса каска, накрая прибра раницата в празното пространство под седалката.

Отиде при главната врата на хангара, отключи я отвътре и я избута настрана да се отвори, но много трудно. Снегът, струпан върху вратата, се изсипа въ­тре. Кори запали снегомобила и провери датчиците, светлините, спирачките, опита съединителя и няколко пъти светна и загаси фаровете.

Въпреки страха и безпокойството изпита нараства­що вълнение. Трябваше да гледа на случващото се като на един вид приключение. Ако някой я следеше, щеше ли да я последва в планината? Струваше ѝ се невероятно.

Сложи си каската и даде малко газ, за да изкара вни­мателно машината през вратата. Щом излезе, се опита да затвори вратата на хангара, но падналият вътре сняг ѝ попречи да я плъзне.

Хрумна ѝ, че всъщност краде снегомобил - това сигурно беше углавно престъпление. Обаче при тази буря, навръх Коледа и с полиция, заета с подпалвача, вероят­ността да я хванат беше много малка. Според картата входът на мина „Кристмъс“ беше на около пет киломе­тра от тук нагоре по старите миньорски пътища, сега превърнати в маршрути за снегомобили. Ако караше внимателно, можеше да стигне там за десет или да ре­чем петнайсет минути. Разбира се, много неща можеха да се объркат. Имаше вероятност да не успее да влезе в шахтата или тя да се окаже зазидана. Може останки­те да са били изгорени или скрити. Или да завари Пен­дъргаст - пази боже - отишъл там преди нея. В края на краищата, макар и непряко, беше научила за мястото от него. Каквото и да станеше, щеше да е сигурна, че е на­правила възможното. Независимо от всичко можеше да стигне до горе и да се върне за по-малко от час.

Тя дълго гледа картата, опитвайки се да запомни маршрута, след това я пъхна в жабката под малкото предпазно стъкло. Подкара и машината започна опасно да затъва, но когато даде газ, излезе отново от снега и тръгна по-сигурно. Внимателно увеличи скоростта и пое по служебния път, който според картата щеше да я отведе до мрежата от маршрути за снегомобили в планината и накрая да я изведе на миньорския път до Смъглърс Сърк и до входа за мината над него.

Скоро започна да усеща машината и вече се дви­жеше с прилична скорост от около трийсет и някол­ко километра в час. Снегомобилът вдигаше огромен облак сняг отзад. Оказа се неочаквано вълнуващо да летиш между смърчовете, а свежият планински въздух да свири в ушите ти, докато гледаш към заснежените планински върхове наоколо. Беше ѝ достатъчно топло в многото слоеве зимни дрехи.

Когато се изкачи до хребета, стигна до основния снегомобилен маршрут, удобно маркиран със знак. Многото сняг беше скрил всички следи от други ма­шини, но самият път се виждаше отчетливо, докато се изкачваше нагоре по Марун Ридж, маркиран със стьлбове, на които бяха закрепени яркооранжеви стрелки.

Тя продължи нататък. С увеличаването на надмор­ската височина дърветата започнаха да се смаляват и изкривяват, някои приличаха на обикновени купчини сняг и след малко Кори доста неочаквано пресече дър­весната граница. Спря, за да погледне картата - всич­ко беше наред. Гледките бяха изключителни: Роринг Форк се бе разпрострял в долината долу - миниатюрно градче, като кукленско, покрито с бяла покривка. От лявата ѝ страна ски районът се издигаше в планините с лентите на белите писти. Лифтовете още работеха, но изглежда навън бяха само най-заклетите скиори. Зад нея се издигаха на повече от четири хиляди метра вдъхващите страхопочитание върхове на Континен­талния вододел.