Дъглас Престън - Белият огън

Според картата тя се намираше на половината път от постройките на старата мина в циркуса.

Внезапно чу далечно бръмчене, идващо отдолу, и спря, за да чува по-добре. Беше двигател на снегомо­бил. Когато погледна назад към пътя, по който беше дошла, видя в далечината черна точка да се показва от един от острите завои на маршрута, преди да се скрие сред дърветата.

Почувства пристъп на паника. Някой я следваше. А може би е просто друг любител на снегомобилите? Не, не беше съвпадение, тя вече за трети път усещаше, че някой я следи. Трябва да е бандитът, наетият от Кьрмоуд главорез - сигурна беше. Човекът, който я беше за­плашил и бе убил кучето ѝ. При тази мисъл я заля нова вълна страх. Не, това не беше приключение. Това беше истинско безразсъдство - постави се в уязвимо положе­ние: сама в планината, далече от всякаква помощ.

Веднага извади мобилния си телефон. Нямаше по­критие.

Шумът от двигателя бързо се усилваше. Нямаше много време.

Мислите в главата ѝ се застрелкаха. Не можеше да обърне и да се върне - пътят надолу беше само един.

Освен ако не се спусне право надолу по склона. Не можеше да слезе от пътя и да се скрне - машината ос­тавяше лесно видими следи. А сега снегът беше пре­калено дълбок, за да зареже снегомобила и да тръгне пеша.

Започна да осъзнава, че си е навлякла истински неприятности. Реши, че е най-добре да продължи на­горе кьм мината, да проникне в нея, ако може, и там да се скрие от преследвача. Тя имаше карта на мината „Кристмъс“, а той - не.

Когато отново потегли по пътя, видя снегомобила да излиза от последния завой преди дървесната грани­ца и да ускорява към нея.

Даде газ и се понесе по пътя, първо с четиресет, по­сле с шейсет километра в час. Машината на практика сякаш полетя. От едната ѝ страна се издигаха високи скали, а от другата се спускаше стръмна снежна сте­на. След пет минути пьтят пресече най-високата точка на склона, който се спускаше в долината, и се озова в стария минен комплекс, сгушен в широкия овал на циркуса, обозначен на картата като Смъглърс Сърк. Заобиколени от високи хребети, наоколо се виждаха руините от някогашни минни постройки, кривите ли­нии на покривите, отрупани със сняг, на места превър­нати в купчини строшени дъски. Тя спря за малко да се ориентира по картата. Мината беше още по-нагоре, на стръмен склон в планината, точно над тези стари сгра­ди. Смъглърс Уол. С картата в ръка присви очи нагоре в сивата светлина, за да намери входа. Официалният снегомобилен маршрут свършваше тук, но на картата се виждаше стар миньорски път до мината, който още съществуваше. Когато огледа стръмната стена на цир­куса, Кори видя очертанията на стария път, който се виеше в поредица от плашещи почти обратни завои, покрити с дебела снежна покривка.

Чу отново приближаващия се шум на снегомобила зад нея.

Прибра картата и даде газ, мина покрай старите сгради и се насочи към далечната страна на циркуса, където хълмът започваше отново да се издига. С изне­нада видя пресни следи от снегомобил между сгради­те. Бяха леко заснежени и очевидно оставени по-рано през деня.

Стигна до подножието на изсечения в склона път. Щеше да е страшничко. Но докато оглеждаше зами­слено почти вертикалната стена над себе си, шумът от преследващия я снегомобил стана още по-силен. Тя се обърна и видя, че влиза в циркуса, на по-малко от ки­лометър от нея.

Даде газ и пое по миньорския път, като гледаше да се придържа колкото може по-близо до склона, докато летеше през преспи и навявания. Първият обратен за­вой беше толкова остър и тесен, че сърцето ѝ за малко да спре. Докато пълзеше по пътя, защото рязко намали скоростта, едва не заседна в пряспа и опитите ѝ да се освободи събориха цяла лавина, а снегомобилът се на­клони. Даде газ до края и с последни усилия успя да се върне на пътя. Спря да си почине малко, защото ди­шаше тежко, уплашена от бялата бездна, която зее под нея. Тогава ѝ хрумна, че на този стръмен хълм опас­ността от лавини трябва да е голяма. Сега видя пре­следвача си да минава през стария минен комплекс, следвайки нейните следи. Беше достатъчно близо, за да види пушката, преметната на гърба му.

Осъзна, че е позволила да бъде притисната към пла­нината. Пътят свършваше пред входа на мината. Там нямаше друго освен отвесни скали над него. И убиец отдолу.

Взе още половин дузина плашещи остри завои, ка­райки безразсъдно през дълбокия сняг, да не би маши­ната да заседне. Най-накрая успя да стигне до входа на мината, белязан с неустойчиво скеле и квадратен отвор, подпрян с дебели, изгнили трупи. Спря снегомобила точно пред него, свали каската и вдигна седалката, за да извади раницата си. Когато моторът спря, чу рева на другия снегомобил, който ѝ се стори още по-близо.