Дъглас Престън - Белият огън

Хрумна ѝ, че трябва да внимава не само за побой­ниците на Кърмоуд, но и за времето. Ако някой беше достатъчно луд да излезе в тази буря, не постъпваше ли и тя по същия начин? Каза си, че ще върши всичко стъпка по стъпка. Ако бурята се усили или усети, че се е озовала в положение, с което не може да се справи, ще се откаже от мисията и ще се върне.

След като прибра в джоба си картата на мината и друга стара карта на миньорския район, на която бяха начертани всички свързващи тунели, Кори се върна обратно в хотел „Себастиан“, като внимаваше за въз­можния преследвач, но не видя никого. Сложи в рани­цата си малка бутилка вода, пликове за проби, челник с резервни батерии, допълнителен чифт ръкавици и чорапи, кибрит, манерка, блокче „Марс“, бонбонки, шперцовете, нож, флакона със сълзотворен газ, който носеше навсякъде, и мобилния телефон. Хвърли още един поглед на картата на мината, която бе отмъкнала от архива, и отбеляза със задоволство, че подземната част на тунелите е ясно очертана.

Портиерът на хотела успя да ѝ намери карта с марш­рутите за снегомобили из околните планини. Кори взе назаем от хотелската поддръжка чук с разцеп, ножица за болтове и кози крак.

След като се навлече, натовари нещата в колата и пое в бурята надолу по главната улица, съпровождана от плясъка на чистачките. Снегът сякаш вече не вале­ше толкова обилно, а и вятърът май беше отслабнал. Снегорините още работеха - почистването в този град беше организирано по забележителен начин. Въпреки това снегът ги беше изпреварил и по повечето пътища бяха навалели между седем и десет сантиметра. Не­зависимо от това фордът се справяше добре. Когато наближи „Хайтс“, Кори изрепетира онова, което щеше да каже на постовия, но щом стигна там, завари врата­та отворена, а караулното празно. Защо не? И охраната иска да бъде у дома навръх Коледа, а и кой с всичкия си щеше да излезе в тази бурна нощ?

Отопленият път след портала не беше лош, макар снегът на места да бе надхвърлил възможностите на нагревателите. Няколко пъти едва не заседна. Прев­ключи обаче на двойно предаване и успя да продължи. Утеши се, че на връщане ще се спуска през по-голямата част от пътя.

През виещия се сняг се показа клубът, блеснал в светлини, големите панорамни прозорци хвърляха ка­неща жълта светлина. Паркингът беше празен и Кори спря по-близо до сградата и слезе от колата. При тази буря едва ли имаше някого вътре, въпреки това не искаше любопитни очи да я видят как взима един от снегомобилите от склада за оборудване. След като с потупване и потропване се почисти от снега, обиколи сградата и опита входната врата.

Беше заключена.

Тя надникна през малката редица прозорци вдясно от вратата. Помещението беше осветено и украсено за Коледа. В камината весело гореше газов отоплител, но не се виждаше жива душа.

За да бъде сигурна, обиколи останалата част от сградата и надничаше вътре, докато вятърът, който наистина започваше да отслабва, пищеше в ушите ѝ. Бяха нужни пет минути, изпълнени с грижливо оглеж­дане, за да се увери, че няма никого.

Запъти се обратно към страничната част на сгра­дата, готова да продължи нагоре към склада. Дока­то пресичаше паркинга, забеляза, че снегът почти е престанал. Непавираният път до склада сигурно беше проходим. Качи се във форда и запали мотора. Всичко ставаше по плана ѝ. Щеше да си избере снегомобил, а ключът от катинара на склада още беше у нея.

Щом мина по кръглата автомобилна алея на клуба и се насочи към главния отоплен път, забеляза други следи от гуми, които на места покриваха нейните.

Съвпадение? Разбира се, беше възможно. Кори си каза, че следите може да са на някого от соб­ствениците - в края на краищата тук горе имаше де­сетки къщи. Може би беше някой, който просто бърза да се прибере, преди бурята да се усили. Но от друга страна, в града някой я беше следил. А и защо кола­та изобщо беше влязла в паркинга? Кори почувства пристъп на мрачно предчувствие и се огледа, но не се виждаха други коли. Погледна часовника си. Беше два. Оставаха още три часа дневна светлина.

Фордът поднесе нагоре по пътя, защото тя даде твърде много газ. Намали в последния завой и спря колата до оградата, обикаляща хангара. Снегът поч­ти беше спрял, но когато погледна нагоре, видя гъсти сиви облаци, които обещаваха още валежи.

Остави двигателя да работи, докато проверяваше раницата си. Всичко беше там, подредено както тряб­ва. Нямаше екип за снегомобил, но на практика носе­ше всичките си зимни дрехи, два чифта ръкавици, балаклава и дебели апрески.