Дъглас Престън - Белият огън

Изхълца от облекчение и се огледа. Видя стара стълба, която водеше нагоре. Докато куцаше към нея, с крайчеца на очите си видя черна движеща се фигура. Човешка фигура, която бързо се приближаваше.

Боже, минал е през змиите. Някак си е успял да мине през змиите и ме е заобиколил...

Една ръка я прегърна през кръста, а друга през вра­та, като запуши устата, спря писъка ѝ и издърпа глава­та ѝ назад. След това в сумрака се появи лице - лице, което познаваше.

Тед!

- Ти? - извика той, разхлаби хватката си и освободи устата ѝ. - Това си ти ! Какво, по дяволите, правиш тук?

- О, боже! - зяпна тя. - Тед! Има един мъж. Там долу... опита се да ме убие... - Тя си пое въздух, защото не можеше да продължи, докато той я прегръщаше.

- Кървиш! - извика той.

Кори заплака.

- Тед, слава богу, че си тук. Слава богу! Той има пистолет...

Прегръдката на Тед се стегна, докато я държеше из­правена.

- Лошо му се пише, ако дойде тук - каза той тихо, но с решителен тон.

Тя захлипа, зяпна за въздух.

- Толкова се радвам да те видя... Пръстът ми е от­къснат... Трябва да стигна до болницата...

Той продължаваше да я прегръща.

- Аз ще се погрижа за теб.

В два и половина след обяд мъж с огромен балтон, с ръкавици, копринен шал и мека шапка, понесъл бутилка шампанско, натисна звънеца на голямата къща на улица „Маунтин Трейл“ № 16. Прислужница в колосана черна униформа с бяла престилка и боне отвори вратата.

- Мога ли да ви помогна? - започна тя, но мъжът влезе с широки крачки и весел коледен поздрав, заглу­шавайки нейния глас. Подаде ѝ шапката, шала и палто­то и се оказа облечен в строг черен костюм.

- Бурята май започна да утихва! - каза той, без да се обръща към някого конкретно. Гласът му изпълва­ше ехтящото мраморно фоайе. - Боже, колко е студено навън!

- В момента семейството се е събрало за коледния обяд... - започна отново прислужницата, обаче мъжът в черно, изглежда, не я слушаше, защото прекоси го­лямото фоайе, мина край широкото извито стълбище и пое по дългия коридор, който водеше в трапезарията. Прислужницата подтичваше след него, натоварена с дрехите му.

- Как се казвате, сър?

Мъжът обаче отново не ѝ обърна внимание.

- Трябва да обявя...

Тя едва успяваше да го следва. Той стигна до висо­ката двойна врата на трапезарията, хвана я за дръжки­те и рязко я отвори. Пред него се оказа цялото семей­ство, дузина или повече човека, седнали на елегантна маса, блестяща от сребро и кристал. В центъра ѝ ле­жаха останките от прасе сукалче. Бяха останали само гръдният кош и мазни парчета и кости. Единственото непокътнато нещо беше главата с хрупкавите накъдрени уши, изпечена с обичайния реквизит в устата - ябълка.

Всички на масата се вторачиха изненадани в мъжа.

- Опитах се... - започна прислужницата, но мъжът в черно я прекъсна, като вдигна бутилката шампанско.

- Бутилка „Перие-Жуе Фльор де Шампан“ и весела Коледа на всички вас! - обяви той.

Отвърна му стреснато мълчание. След секунда Хен­ри Монтебело, седнал начело на масата, се изправи.

- Какво значи това нахлуване? - очите му се прис­виха. - Вие... вие сте агентът на ФБР.

- Точно така. Алойшъс Пендъргаст на вашите услу­ги! Обикалям всичките си приятели, носейки коледни поздравления и веселие! - Пендъргаст седна на един­ствения свободен стол на масата.

- Извинете - започна студено Монтебело, - но сто­лът е за госпожа Кърмоуд, която ще дойде всеки мо­мент.

- Добре, но госпожа Кърмоуд още я няма, а аз съм тук. - Мъжът тръсна шампанското на масата. - Няма ли да го отворим?

Патрицианското лице на Монтебело стана сурово.

- Сър, не мога да си представя за кого се мислите, за да нахлувате на частен семеен обяд но такъв начин. Затова трябва да ви помоля веднага да напуснете тази къща.

Агентът замълча, докато се полюляваше на стола, а на лицето му започна да се изписва обида.

- Добре де, щом не искате да отворите шампанското - така да бъде. Но не ме отпращайте без чашка нещо. - Той се протегна, взе наполовина пълна бутилка вино и започва да проучва етикета. - Хм, каберне от 2000 година на „Касъл Лийп“!

- Какво правите? - излая Монтебело. - Оставете шишето на масата и изчезвайте веднага, защото иначе ще повикам полицията!

Без да обръща внимание на заплахата, мъжът в черно придърпа една празна чаша, наля малко и разигра цяло представление на дегустация: душене с нос в чашата, отпиване и шумно поемане на въздух, издуване на бузи­те, повторно отпиване. После остави чашата на масата.