Джеймс Патерсън - Зоопарк

Лодката е безшумна. Точно така му харесва на Рони. Само пъхтенето на стария дизелов двигател и свистенето на пяна откъм порещия нос. Дуейн и Трол, старите му приятели от футболния отбор в гимназията, които станаха негови партньори в търговията с риба, са на позициите си отзад и на десния борд, потънали в своите сутрешни мисли.

След час слънцето най-после се показва над хоризонта, а те издърпват първия ред мрежи. Изглежда, уловът е добър, ако се съди по това колко енергично Трол вади рибата и ръцете му се движат като багер. Скоро кошовете на палубата са пълни със скариди, дребните създания се гърчат като лигави розови буболечки, а Дуейн ги посипва с лед.

Бяха наели още един помощник преди две седмици, но не се получи. Колежанчето уж беше кораво наглед, а се оказа зелено като фиданка. Беше го хванала морска болест. На втория ден още повръщаше – продължаваше да храни чайките, както се казва – и се наложи да го освободят. Сега отново си бяха само тримата.

Слънцето се издига още по-високо, а те решават да си опитат късмета по-навътре. За миг във въздуха се усеща обещаващ хладен полъх, а Рони е изпълнен с добро предчувствие. Същото, което го бе завладявало и на футболното игрище. Същото убедително усещане за кротка изолация точно преди да отправиш точния пас.

– Хей – провиква се Дуейн от другата страна на лодката. – Вижте това!

Рони прекосява дрънкащата ламаринена обшивка на палубата и надзърта отвъд такелажа и техниката.

– Какво?

Пред тях са група делфини – движат се бързо и същевременно сякаш не помръдват заради необятността на морето. Приличат на китоподобни, но не е сигурен. Скачат от водата и отново се гмуркат в грациозни арки. Три или четири са. Лъскавите им среб­ристи тела се извиват във и вън от водата в пълен синхрон, движат се едновременно. Откъде знаят как да го правят, по дяволите? Откъде са се научили? Защо изскачат едновременно от водата и се гмуркат едновременно? Трябва да има причина за това. Рони знае, че тялото на животните винаги оптимизира резултата и минимизира енергията. За всяко подобно нещо си има причина. Животните не правят нищо без причина. Прекрасна гледка.

Рони е изтръгнат от мислите си от силен тътен на лодката.

– Какво, по дяволите... – чува той Трол зад гърба си.

Тримата приятели се взират в нещото в лодката си, а после се споглеждат помежду си. Това е делфин. Голям китоподобен делфин е изскочил от водата и се е приземил на кърмата на лодката им, близо до отвора за риболовните мрежи, пляска и се гърчи на палубата, мята се като обезумял.

Биха могли да се изненадат повече единствено ако в лодката им беше скочила русалка.

Създанието изглежда нелепо вън от водата. Дължината му е поне метър и осемдесет и квичи като прасе.

– Леле, вижте това – казва Дуейн.

Рони изключва двигателя и тръгва към задната част на лодката.

– По-шантаво нещо не бях зървал – заявява Трол.

– Е – казва Дуейн. – Мисля, че трябва да го върнем обратно.

Той се опитва да избута делфина във водата. Делфинът се мята и се киска.

– Ето добра история, която да разправяме на внуците.

Смеят се, докато се опитват да претърколят буйния делфин от палубата.

Всички се слисват и отскачат назад, тъй като друг делфин изскача устремено от водата, извива се в арка във въздуха, а капчиците вода, които падат от него, блестят като скъпоценни камъни, сгромолясва се с плясък на палубата до тях, а после се плъзва до средата на лодката.

Приятелите се споглеждат и избухват в смях.

– Това да не е някаква делфинска шега? – пита Дуейн.

Тогава нещата наистина стават странни. Едно след друго цяла поредица от тлъсти, гладки и лъскави животни скачат от водата и се стоварват в лодката.

Рони стои на палубата и гледа как вече седем или осем делфина се гърчат като обезумели в лодката. В този момент го обзема невероятен страх. Случва се нещо не само странно, но и ужасно нередно.

Делфините навлизат все по-навътре на палубата, плъзгат се един върху друг. Лавина от тежки хлъзгави сребристи тела, хор от писъци, квичене и кикот.

Сякаш морето ги изхвърля, запраща животните от искрящите дълбини на залива.

След малко не само кошовете на палубата са пълни. Цялата палуба е пълна с делфини. Мъжете отчаяно вдигат и ритат делфините от палубата, но прииждат все нови.

Вече са може би повече от сто. Рони се провира между шаващите делфини към руля и включва двигателя.

В резултат на това трийсетгодишната лодка, претоварена повече от всякога, се килва като пияница след тридневен запой и се преобръща.