Джеймс Патерсън - Зоопарк

– Там трябва да са... – подзе Клои.

– Приблизително между петстотин и хиляда кучета – уточни Лийхи.

– Чакайте. Шшш! – изшътка Марлоу. – Идва най-интересната част.

Хеликоптерът се снижи още повече и се изнесе към челото на набъбващата орда животни.

– Мислим, че кучетата най-отпред са дого аржентино – обясни Марлоу. – Те са огромни, агресивни, порода, селектирана за боеве в Южна Америка. Забранени са в някои страни.

Кучетата изведнъж направиха рязък завой, излязоха от канавката и тръгнаха по банкета отдясно. Колоната ги последва, промени посоката като едно цяло, подобна на ято птици.

Операторът даде оптично приближение в опит да хване по-близък поглед. Кадърът се разтрепери. Чу се шумен лай. После бурни викове на хората в хеликоптера. Машината рязко се издигна. Чу се ръмжене, а камерата рязко се извъртя надолу: един питбул висеше абсурдно от хеликоптера, стиснал с челюст рамката за приземяване, и се мяташе, сякаш искаше да я скърши. Животното се люлееше бясно от летящата машина, а после се пусна, преобърна се във въздуха и се стовари в реката от козина и зъби.

Лийхи светна отново лампите.

Обърнах се към Клои, а ококорените ѝ очи светеха като чаени свещички. Това надхвърляше и най-лошите ни представи.

Тя затвори очи.

– Искам да си прибера Илай и да се махна оттук – прошепна тя.

Стиснах немощно ръката ѝ, без да знам какво да ѝ кажа.

Същия следобед Марлоу и Лийхи ни потътриха на още няколко срещи. Постоянно се появяваха нови правителствени представители. Имаше една жена от ЦРУ, Алиша Суирски, миньонче на средна възраст, чиито елфски черти контрастираха на подчертано строгия ѝ маниер, и двама агенти от ФБР, облечени в тъмносиньо – Ръмзи, младеж, още кипящ от ентусиазъм, и Робъртс, с белязани от акне бузи и старомоден вид на човек, който познава бръснаря и шивача си по име. Последното попълнение беше генерал от армията с четиризвезден ранг на име Албърт Гарсия, който тъкмо беше влетял с грубата арогантност на човек, свикнал всички да се изправят и да му козируват, когато влезе в стая. Придружаваха го двама униформени адютанти. Униформата на Гарсия наподобяваше сврачешко гнездо с многото лъскави предмети, висящи по нея, телосложението му беше като външна тухлена пещ, а главата – сякаш издялана от дънер с трион.

След като записът с гигантската глутница кучета – орда от кучета може би? – беше пуснат вероятно за петнайсети път, същият този Гарсия се прокашля и каза:

– И така, според първоначалните данни всички тези животни са мъжки. Някой ще обясни ли пак защо е така?

– Масовото групиране на мъжки животни е един от фундаменталните аспекти на този феномен. Не сме сигурни защо – заговорих. – Мъжкарите при бозайниците, всъщност при всички животински видове, при които мъжките се съревновават за женски, обикновено демонстрират по-агресивно поведение.

– В доклада се казва, че хиляди домашни животни са изчезнали – обади се агент Ръмзи и прокара палец по папката, отворена пред него. – Само мъжки животни ли са изчезнали?

– Това също е загадка – включи се Майк Лийхи. – И женски животни бягат също като мъжките, но не създават проблеми. Всъщност никой няма представа къде са те.

– До какъв извод стигнахте при проучването, господин Оз? – попита Алиша Суирски, дамата от ЦРУ.

Въведох ги в новините от проучването, което провеждахме в Колумбия – несъответствието в тег­лото на мозъка, странните мутации в амигдалата на засегнатите бозайници.

– Като стана въпрос за това – каза агент Робъртс със следа от провинциален изговор и забърса масивния си нос с палец, – разполагаме ли с някакви теории за причината?

Не го произнесе като въпрос.

– Все още търсим отговора – отговорих.

Генерал Гарсия затвори папката си и я остави на масата. Облегна се на стола си и скръсти ръце. Пръс­тите му бяха месести и кафяви като наденички.

– Всичко това е чудесно – каза той. – Но според мен, дами и господа, вече е време да се захванем със същността на нещата.

Кимна отсечено към един от адютантите, той отвори куфарче и извади от него папка, дебела като енциклопедия. С такава сила я тръсна на масата, че ако залата не беше толкова чиста, та в нея да може да се произвеждат микрочипове, би се надигнал облак прах.

– Трябва да изготвим спешни оперативни планове. Президентът вече подписа директива петдесет и едно и издаде извънредна заповед за иницииране на план „Градина“ – заяви Гарсия.