Джеймс Патерсън - Зоопарк

– Какво, по дяволите? Какво има, момче? Престани. Това съм аз. Какво ти става?

Като че има проблем с едното му око. Чарли пос­тоянно накланя глава настрани, сякаш е боксьор, който се опитва да избегне удар. Нещо не е наред.

Чарли премества тежестта върху задните си крака и надава най-силният и страховит лай, който Крис някога е чувал от него. Звучи като някое дворно куче, което предупреждава за натрапници, а не като домашния любимец, с който е прекарал повече от половината си живот. Чарли е побеснял – гърдите му се надигат бързо, шумно, а гърленият му лай звучи като „ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА... ВОЙНА“.

Край. Крис е уплашен. Смъква се от стола си и хуква да бяга. Усеща горещия дъх на Чарли по задната част на коленете си, чува зъбите му да тракат зад гърба му.

Най-близката врата е тази на килера в коридора. Крис се шмугва вътре, хлопва вратата зад себе си и усеща как Чарли блъска и драска, хвърля се с цялата си тежест към нея. Той опира гръб във вратата, затиска я.

От другата страна Чарли блъска с тяло вратата, тя се тресе на пантите си при всеки удар. Чарли забива нокти във вратата, щрака със зъби и лае, удря и като че иска да го разкъса на парчета. През всичките години, в които са имали куче, то никога не е звучало... като диво животно.

Полудял е, мисли си Крис. Видя го в погледа му. Извън контрол е. Вече не прилича на Чарли II. Той е нещо друго. Напълно различно куче. Лошо куче.

Усеща, че започва да плаче. Чува, че кучето обикаля в кръг в коридора, трака със зъби, от време на време киха или отново се разлайва като бясно.

„ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА.... ВОЙНА!“

Крис поглежда ръката си. Раните по дланта му не са големи, но са дълбоки и кървят. Целите му шорти са в кръв.

Крис поклаща глава, избърсва очи. Трябва да се успокои и да помисли. Още му тече кръв. Трябва да се справи с това. Навежда се и взема пакет хартиени кърпички от най-долния рафт. От опаковката му се усмихва красив планинар в бархетна риза. Той я разкъсва със зъби, увива няколко кърпички около ръката си и стяга импровизираната превръзка с полиетиленово фолио.

Продължава да стои в горещината на тъмното и тясно пространство и слуша как кучето крачи и ръмжи в коридора. Обмисля да ползва метлата, за да отблъсне кучето за достатъчно време, че да се измъкне и да повика помощ. В този момент телефонът в кухнята иззвънява.

Телефонният секретар се включва и някой започва да записва съобщение. Чува Чарли II да се втурва отново към кухнята.

Крис изскача от килера и хуква нагоре по задното стълбище. Изминал е половината разстояние до стаята си, когато Чарли се появява на стълбите пред него.

Крис се хвърля встрани в спалнята на родителите си. Само след миг Чарли го следва и го принуждава да се скрие в банята. Хлопва вратата секунда, преди кучето да се блъсне в нея, и Чарли отново лае и ръмжи като обезумял.

По дяволите! Планът му беше да се обади на мама или татко от мобилния телефон в стаята си. Сега отново е приклещен.

– Чарли! – провиква се той през вратата. – Нещо с теб не е наред. Това съм аз. Крис.

Долавя умолителна нотка в собствения си глас и изглежда, че тя още по-силно подхранва презрението на кучето.

Чарли или не го чува, или това е без значение. Продължава да лае, да щрака с челюсти и да ръмжи.

„ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА-ВОЙНА... ВОЙНА!“

Тогава си спомня, че мама е на път към дома. Тя не знае, че Чарли II е обезумял. Ако влезе през вратата, Чарли може да ухапе и нея.

Трябва да ѝ се обади. Мобилният му телефон е в стаята му. Започва да крачи напред-назад по светлия под в банята. Още има пара от душа. Изведнъж си спомня за кутията в гардероба на татко си. Татко му си пада по джаджи. Не обича да изхвърля изос­танали компютърни части и кабели. Крис си спомня, че в кутията има стари мобилни телефони. Можеш да набереш 911 от стар мобилен телефон, нали така? Спомня си, че го е чувал някъде. Надява се, че е истина.

Гардеробът на родителите му е точно до спалнята. А стените са направени от гипсокартон, нали така? Веднъж, докато се разхождаше на тавана, след като се преместиха в тази къща, пропадна и знаеше от опит колко е мек и крехък този материал.

План. Ще направи дупка в стената и ще се опита да се промъкне в гардероба. Ще вземе стария мобилен телефон от кутията. Ще се обади на 911.

Отвива металната тръба на завесата на душа и започва да удря по стената с нея. В началото всичко е наред. Дупката е с размери на баскетболна топка, но той чува бръмченето на електрическата врата на гаража, която се отваря долу.