Джеймс Патерсън - Зоопарк

Вече от другата страна на улицата Атила препуска край добре осветената витрина на дрогерия „Дуейн Рийд“, завива зад ъгъла и подминава заведение за пържено пиле.

Пъшка и пръхти при свистенето на влака от Първа линия, който минава над него и разтриса желязната решетъчна конструкция на въздушните релси. Тича по тротоара, маневрира помежду пейки и пожарни кранове, търси къде да се скрие.

Група тийнейджъри играят без особен ентусиазъм футбол на тротоара пред една винарна. Дребен мъж с прошарена коса седи на сгъваем пластмасов стол пред магазина, пуши цигара и наблюдава играта на децата. Лъскава черна кола със затъмнени стъкла се задава от ъгъла, от радиото гърми рап музика с такава сила, че колата подскача на амортисьорите си.

Шимпанзе с червена шапка профучава през играещите футбол. Момичета го сочат и пищят. Топката се плъзва към улицата.

Патрулна кола от двайсет и шести участък, тъкмо потегляща пред деликатесния магазин на Ленъкс Авеню, получава обаждане.

– Повтори, диспечер. Кой е на покрива на магазин за бонбони? – пита сержант Тимъти Перес, висок и строен петдесет и пет годишен ветеран, получил повишение едва седмица по-рано.

Радиото пищи, чува се пращене от статично електричество.

– Шимпанзе – чува се от устройството.

– Я повтори? – намесва се офицер Джак Мърфи на волана.

Нарастващата тълпа на ъгъла на Бродуей и 123-та се отмества, щом пристига полицията. Светлините оцветяват мястото в червено и синьо. Мърфи подава кратък сигнал със сирената, тълпата се разделя и той качва патрулната кола на тротоара.

Сержант Перес сваля стъклото на прозореца си и насочва фенера си към червения пластмасов навес на кръчмата. В бледия кръг светлина се отразяват ококорени очи.

– Иееааа иееааа иеееееааааааа!

– Е, значи, ще си имаме работа с маймуна – промърморва Мърфи.

Добре, явно диспечерът не е похапнал магически гъби, мисли си Перес. Това наистина е шимпанзе и стои върху навеса на винарна. И има червена шапка.

Перес и Мърфи излизат от колата.

– Ооо, шибаните ченгета са тук – обажда се някой. – Какво е направила маймуната, полицай? Да не е обрала банка?

Едно от хлапетата пред магазина хвърля по навеса на магазина метла с дълга дръжка.

– Ела ми тук, че ще те съдера от бой.

Приятелите му се смеят. Атмосферата е като в цирк.

– Дай ми това – Перес дръпва метлата от хлапето.

Перес вдига поглед към шимпанзето. Забелязва кръв по лицето на животното и леко поставя ръка върху дръжката на своя глок.

Знае, че ситуацията не е забавна. Мъжът на сестра му, щатски шериф от Ню Джързи, веднъж му е разказал за избягал домашен любимец шимпанзе в Уест Ориндж, превърнало физиономията на някакъв човек в портрет на Пикасо. Тези приятелчета може да се окажат доста опасни. Не бива да се подценяват.

Перес вдига радиостанцията до бузата си.

– Засякохме маймуната на 123-та и Бродуей. Стои върху навеса на един магазин. Имаме нужда от специалист по контрол на животните. Вероятно с пушка с приспивателни стрелички. Ще пазим дотогава.

– Прието – чува се от радиостанцията и Перес я закача на колана си.

– Какво става, Магила Горила? – намесва се Мърфи. – Да не би да искаш банан?

Перес не може да повярва. Изглежда, първият тест за способностите му като командир ще бъде свалянето на шимпанзе от фасада.

Над тълпата Атила се притиска в тухлите на стената, парализиран от страх и объркан. Покатерил се е, за да избяга от всички тези хора, а сега не може да продължи нито нагоре, нито надолу. Приливът на адреналин става все по-силен с увеличаването на броя на гласовете долу, пристигат и още коли с ослепително ярки светлини.

Скоро голям ван спира до трите полицейски пат­рулни коли, паркирани на улицата. Двама мъже с чисти бежови униформи излизат от вана.

Атила надниква от ръба на перваза, а после отново се притиска в ъгъла до тухлената стена. Свива се, опитва се да смали тялото си колкото може повече. Иска да изчезне.

Притиснат в тухлите, той напипва сноп коаксиални кабели, провесени в ъгъла на шестетажната сграда. Омотава ги около пръстите на ръцете, а пос­ле и на краката си.

Специалистите по контрол на животните – един от които е бивш треньор на коне – не са общински служители, а от независима фирма, наета за конкретния случай. Бившият треньор зарежда пистолета си с приспивателна стреличка, а другият откача стълбата от покрива на вана. Твърде късно. Шимпанзето вече се катери.

– Хей, хей, йо! – сочи едно от хлапетата. – Той ще се покатери върху проклетата сграда като Кинг Конг.