Джеймс Патерсън - Зоопарк

– Аз залагам на вирусен агент, Оз – каза Еберхард Щраус. – Както споменах по-рано, подобно поведение, особено хиперагресията, е симптом на бяс. Не твърдя, че е бяс, но е възможно да е някакъв вирус, който поразява нервната система.

– Обмислях го – казах. – Въпросът е, че бяс се предава от животно на животно чрез телесни течности. Това би могло да е обяснение за животните в дивата природа, но в случая от близките дни с нападението на лъвовете от зоопарка в Ел Ей и бягството им животните са били напълно изолирани.

– Предполагаш, че инцидентът има нещо общо с това? – учуди се някой.

– Точно така. Предполагам, че е така, при все че проблемът е: как биха могли да се заразят животни, изолирани в зоопарка?

– Може да се предава по въздуха – отбеляза Щраус. – Или чрез паразити. Комари, бълхи. – Започна да отбелязва възможностите на пръсти. – Месото, с което са хранили лъвовете в зоопарка, може да е било заразено. Сами преценете. Има много възможности.

– Нека изразя още един аргумент срещу теорията за вирус – казах. – Животно, заразено с бяс или друга болест, която поразява нервната система, обикновено демонстрира и други симптоми освен хиперагресивно поведение. Спорадични движения на мускулите, краста, кожни лезии, хидрофобия. Лъвовете, които убиха моя приятел, ми се видяха в доста добро здраве. Поне физическо. А и лъвовете от зоопарка в Ел Ей също не са показали никакви симптоми. Със сигурност не бих отхвърлил теорията за вирус, но той трябва да е такъв, какъвто не сме срещали досега.

– Извършена ли е аутопсия на някое от тези животни? – попита доктор Куин.

– Не – отговорих. – Африканските власти не биха позволили. Това е една от първите теми, които ще повдигна пред сенатора.

– Ами аутопсия на лъвовете от зоопарка в Ел Ей? – провикна се някой.

– Добър въпрос – казах.

– Ако не е вирус, може би става дума за поредица от промени в околната среда – намеси се Алис Бойд, царствена жена с посребрена коса между седемдесет- и осемдесетгодишна, носител на наградата на фондация „Макартър“ от Университета на Вашингтон. – Помислил ли си за слънчево изригване? Геомагнитна инверсия? Просто разсъждавам за начина, по който поведението на животните понякога се променя рязко преди значимо геологично събитие – земетресение, цунами. Може би нещо предстои. Космическо явление, което животните предусещат.

– Добро предположение – казах и го отбелязах в тефтера си.

Допадна ми идеята за геомагнитна инверсия – всъщност никак не ми допадаше, беше кошмарна и страховита, но ми хареса предположението. Геологичните данни сочат, че през известен период от време настъпва обрат в геомагнитното поле на земята: в основни линии след подобно събитие стрелката на компаса ви ще показва юг в посоката, в която преди е показвала север. Доколкото ни е известно, такива промени възникват произволно. Има много разногласия по отношение на продължителността на тези моменти – последни данни от Службата за провеждане на геологически проучвания показват, че една от тези инверсии в миналото е продължила едва четири години. Потенциалното влияние на геомагнитната инверсия върху биосферата обаче не ни е известно – по простата причина, че никога не се е случвало, откакто се помни човечеството.

– Толкова глупави ли сте, хора? – надвика някой жужащата тълпа. Обърнах се: беше слаб красив млад мъж, когото не познавах. Беше единственият човек в залата, облечен в костюм. – Тези лъвове може да са обучени от Зигфрид и Рой. Този запис не доказва нищо.

Настъпи затишие, а после се чу звук като от електрическа отварачка за консерви, който жужеше от електрическа инвалидна количка.

Кимнах на Чарлс Гро, който насочи инвалидната си количка по пътеката между седалките в залата. Чарлс беше един от водещите експерти по горилите, макар, за нещастие, да се беше оттеглил напоследък. Преди три години неочаквано беше нападнат от двестакилограмова горила, която познаваше доб­ре и с която беше работил в продължение на десет години. Маймуната натроши всичките му лицеви кости, разкъса носа, устните, едното му ухо, едното му око и едната му ръка. Освен това остави Гро без един крак от коляното надолу.

Приматологът спря пред красивия скептик.

– Тази касета е също толкова истинска, колкото и лицето ми – заяви.

Усмихнах се облекчен, а групата продължи дебата помежду си. Заформяше се страхотна динамика. Онова, което досега беше просто толерантност от страна на колегите ми към моята обсебеност от ЧЖК, се превръщаше в научен респект. Обсъждането се изместваше от въпроса дали нещо се случва към по-съществения въпрос защо се случва и как можем да го поправим.