Джеймс Патерсън - Зоопарк

Върху сапунерката има пукната чаша за кафе с две четки за зъби в нея. Атила я взема, изсипва четките и прехвърля чашата от ръка в ръка, чуди се какво да прави с нея. Отново поглежда отражението си в огледалото с червената шапка на главата му. Накланя се назад и замахва силно към огледалото с чашата, разбива го и то се пръсва. Харесва му. Потушава дразнещото усещане вътре в него.

После то отново се надига.

С пръхтене, охкане и печален вой скача от мивката в антрето и троши всичко по пътя си. Влиза в стаята с компютрите и ги чупи до един. Изтръгва ги от стената, дърпа електрическите кабели и ги хвърля един в друг. Искри, пукот и пращене, парчета от техниката хвърчат из стаята като пясъчна буря.

Скоро чува шум: упорито потропване по стената близо до вратата.

– ПАЗЕТЕ ТИШИНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! – чува се сърдит човешки глас. Съседът от другия апартамент на етажа. – Престанете с тези глупости на мига или ще извикам полиция!

Атила също пищи, втурва се към стената и започва да блъска с всички сили. Парченца гипс се разхвърчават във въздуха и се надига облаче бял дим, а огледалото на стената подскача един-два пъти, откача се от куките си и се чупи на пода до краката му. Стъклата се пръсват в антрето.

Подушва отново и долавя нова миризма от съседния апартамент.

Атила пъшка, пръхти и подскача из опустошената стая.

Това е една от човешките миризми, които харесва, и я подушва в момента.

Миризмата на човешки страх.

Следобедната среща за ЧЖК течеше с пълна сила, когато получих имейл на айфона си от Елена Уърнърт, началник на канцеларията на сенатор Гарднър.

Сенаторът не можел да се срещне с мен днес, информира ме тя, а сърцето ми натежа като камък, преди да съм дочел следното: ако имам интерес, можела да ме „вмъкне“ за пет минути по време на изслушването на Сенатската комисия по околната среда и благоустройство утре в десет часа.

Помислих си: изслушване на Конгреса – боже. Това беше по-хубаво от среща със сенатора. Дори да бях потъркал бутилка и да бях помолил дух да ме уреди, не бих получил по-добър шанс да разпространя информацията си.

И тъй: проявявах ли интерес?

„Категорично да“, написах, като натисках буквите върху светещия екран под масата.

Срещата се проточи чак до вечерта и се случи нещо странно. Продължиха да идват още хора, изтъкнати генетици, биолози, хора, чиито имена знаех, но никога не бях срещал. Онемях от изненада при вида на Джонатан Илай – известен астроном, който водеше нова поредица по PBS за произхода на Вселената.

Всички те искаха да видят записа с нападението на лъвовете, който бях оставил да се върти непрестанно на екрана в конферентната зала.

Зоологическата аномалия в Ботсвана, както бяха започнали да я наричат мнозина, беше привлякла учените, както пламък притегля нощни пеперуди.

Осъзнах, че цялата тази история се издигна на ново ниво. Вълнението се беше засилило. Освен това по някакъв странен начин бях успял да извоювам респект, на какъвто не се бях радвал до този момент. Срещата постепенно се пренесе от залата към бара на хотела и известни учени от най-престижни институции – Харвард, Масачузетския технологичен институт, „Джонс Хопкинс“, – които в друг случай не биха ме удостоили и с поглед, идваха да ми стиснат ръка или да предложат да ме почерпят с бира.

Приемах поздравления и си дадох кратка почивка от тревогите за края на света, за да си позволя да се насладя на златния си момент. Дори след като ме бяха нарекли побъркан, аз не се бях отказал от теорията си за ЧЖК и сега се чувствах реабилитиран.

– Виж ти, вече си истинска знаменитост – рече Клои и ме потупа по рамото на спортното ми сако, след като си казах довиждане с микробиолог от Принстън с побеляла коса. Ръката ми беше порозовяла и гореща от ръкостискане.

– Да – отвърнах. – Дами и господа, Джаксън Оз, рокендрол биолог. Без автографи и се въздържайте от снимки със светкавица.

След края на срещата привечер двамата с Клои се качихме в хотелската ѝ стая, за да се подготвим за сенатското изслушване. Поделихме си кана кафе и съчинихме петминутно изявление за комисията, което очертаваше зловещата същност на проблема. Дадох няколко конкретни идеи за действие, като разпространяване на предупреждения към всяка местна служба, занимаваща се с грижи и контрол над животните, да бъде нащрек за повишена агресия. Ала най-важната молба се отнасяше до финансиране за проучване на проблема. Трябваше да ангажираме най-добрите експерти, и то възможно най-бързо.