Джеймс Патерсън - Зоопарк

Насочихме се към гишето на охраната и се наложи да минем покрай огромна артинсталация – деветметрова скулптура, която приличаше на дъб от неръждаема стомана.

– Здравейте, тук съм за изслушването в Комисията по околна среда и благоустройство в десет часа – обърнах се към полицая зад бюрото. Той беше едър и красив чернокож мъж с бръсната глава и непроницаемо като банков сейф лице.

Той въздъхна и вдигна клипборда си.

– Име? – попита.

– Джаксън Оз – отговорих. – О-з, Оскар Зулу.

Той зацъка и заклати глава срещу клипборда си.

– Хмм. Няма Оз – заяви и отново се втренчи в мен.

– Трябва да е станала някаква грешка – възразих. – Бях поканен от сенатор Гарднър вчера в пос­ледния момент. Бихте ли направили справка в офиса му?

Борецът с престъпността ме изгледа, сякаш съм го помолил да ми заеме оръжието си.

– Моля ви – намеси се Клои и подслади атмосферата.

– Добре – каза той, облегна се в скърцащия си кожен стол и сложи под брадичката си слушалката на телефона на бюрото. – Превърнах се и в рецепционист.

Набра някакъв номер. После завъртя стола и измърмори нещо. Обърна се със самодоволно изражение.

– Така си и мислех. Казаха да съм бдителен срещу побъркани активисти. Съжалявам, приятел. Няма те в списъка и трябва да си вървиш.

Стомахът ми пропадна вътре в мен като асансьор с прерязани въжета. Двамата с Клои се спогледахме в недоумение.

– Казаха ли защо? – попитах.

– Не упорствай – отсече полицаят. – Изходът е там. Използвай го.

Побързах да възразя.

– В уебсайта пише, че част от местата са достъпни за широката общественост. Не може ли да присъстваме просто като зрители?

Той изсумтя презрително, беше нещо средно между изхилване и грухтене.

– От колко време сте във Вашингтон? – попита той и посочи по прохода зад себе си към хората зад кадифеното въже. – Виждате ли навалицата? – попита. – Лобистите плащат на тези жалки индивиди по двайсет долара на час през последните два дни да се редят на опашка, та да се сдобият с място за това изслушване. Кой преварил, той заварил, приятел, а от известно време никой не е заварил.

Обърна се към Клои с искрено съжаление.

– Съжалявам, сладурано. Хубавичкото лице може да помогне само донякъде в този град. А сега, сбогом.

Зрителите не бяха единствените изиграни, помис­лих си гневно и се отдалечих от гишето.

Не можех да повярвам на онова, което бях чул. Да не би това да беше някаква извратена шега?

На стъпалата пред сградата извадих телефона си и се обадих в офиса на сенатор Гарднър.

– Да? – отговори задъхан и нетърпелив женски глас.

Елена Уърнърт, служителката, с която бях говорил предишния ден.

– Обажда се Джаксън Оз – представих се. – Има някаква грешка. Охраната не ме допуска до изслушването.

– Ами, вижте... Опитвах се да се свържа с вас, господин Оз – каза Уърнърт. – Оказа се, че няма да имаме възможност да ви настаним. Залата е пълна.

– Вятър и мъгла! – възмутих се.

– Интересно, че използвате точно тази фраза, господин Оз – процеди Уърнърт. – Чуваме съвсем същото за вас. Бяхме подведени да мислим, че сте учен от Колумбийския университет, но направих­ме справка за миналото ви. Пропуснали сте да ни уведомите за някои от по-радикалните претенции в блога си. Имаме нужда от задълбочено познаване на проблемите с опазването на животните, не от лунатик с конспиративна теория, че животните превземат планетата. Съжаляваме, но сенатор Гарднър не желае обвързване с побъркани блогъри.

Знаех си. Политиците бяха хора, които предпочитат да си покриват задника, вместо да се опитат да проумеят какво се случва в истинския свят. Това беше Вашингтон в най-чистата си форма.

Поех дълбоко дъх.

– Намираме се в непосредствена опасност, госпожице – обясних. – Ако бяхте отделили малко време от натоварения си график, за да дойдете на срещата вчера, щяхте да го видите с очите си. Поведението на животните се променя радикално и тревожно и загиват хора. Мога да го докажа.

– Не ми звучи никак смислено – отряза Уърнърт. – Защо се случва?

– Не съм сигурен засега. Това е едно от нещата, които трябва да разтълкуваме. Но въпросът „защо“ не е най-важният в този момент, госпожице Уърнърт. Не е нужно да знаете защо къщата ви гори, за да хукнете да бягате от нея. Трябва веднага да се изпрати предупреждение към хората да бдят за агресия от страна на животните.

– Така. Боя се, че подобна история ще претърпи пълен крах по Си Ен Ен – категорична беше Уърнърт. – Обръщение на сенатор Гарднър към обществеността: „Заключете своя ши цу, той е убиец“.