Джеймс Патерсън - Зоопарк

Думите на Алис Бойд за геомагнитната инверсия ме заинтригуваха. Загнездиха се трайно в съзнанието ми. Имах чувството, че е уцелила правилната посока. Не конкретно предположението ѝ за геомагнитна инверсия, която оказва влияние върху биосферата по неочакван начин, а посоката на мис­лите ѝ като цяло: мащабна, но незабележима промяна в природата, която животните усещат, но ние не можем.

Помните ли цунамито в Индийския океан? Да, живеем в интересни времена. Войните и природните бедствия се стоварват едно след друго като проливен дъжд и остават погребани под припокриващи се слоеве мръсотия в неприятните ни спомени. Коя беше тази катастрофа? 26 декември 2004 година. Гигантското цунами, което се надигна в Индийския океан вследствие на земетресение с магнитуд 9,0 и епицентър край бреговете на остров Суматра, което погуби повече от двеста хиляди души в Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд. По това време бях в Ирак. Спомням си как се скупчвахме край евтин малък телевизор в базовия ни лагер и гледахме новините. Помня колко бях изумен, след като чух, че в Шри Ланка, ден преди вълната да връхлети, животните са започнали да изчезват във вътрешността на острова. Птици, гущери, змии, мангусти – всичките са изчезнали. Слоновете хукнали към по-високите части. Кучетата отказвали да излизат навън. Ятата фламинго напуснали ниско разположените си райони на гнездене. При все че цунамито уби стотици хиляди души, много малко животни загинаха. По-силно развитият слух и други сетива вероятно са им помогнали да чуят или усетят вибрациите на земята и това им е подсказало, че наближава бедствие, дълго преди хората да разберат какво се случва. Животните са знаели, че предстои нещо лошо, чувствали са вибрациите. А хората са останали в неведение. Дори след като морето загадъчно се е отдръпнало с почти два километра и половина навътре, за да набере вълна, висока двайсет и четири метра, която е последвала – какво са направили? Децата са слезли на брега да събират мидени черупки.

Червени и сини светлини проблясват върху стените на тъмния апартамент, когато далеч долу пожарна кола с включена сирена профучава по Бродуей. Сирената заглъхва, но скоро е заменена от скрибуцането, напомнящо дрънчене на музикална кутия, на камион за сладолед.

Седнал на ръба на мивката в задушната жълта баня, Атила хвърля бегъл поглед към прозореца, сякаш се опитва да си припомни нещо. После пренася тежестта си напред и продължава да изучава отражението си в огледалото.

Взира се в огледалото от часове. Щателно и очаровано разглежда дълбоките си лъскави златистокафяви очи, очертани с черно, широките розови дис­кове на ушите си, които се подават изпод червената вълнена шапка. От време на време отваря широката си изпъкнала муцуна и потупва с пръст дългите си кучешки зъби. Свежда поглед към ръцете си и проучва твърдата си кафява козина, плътната кожа на дланите си, черните си нокти, дългите си възлести пръсти и късите си и дебели палци.

Атила затваря очи и съзерцателно вдишва през носа. Накланя се напред, докато върховете на пръс­тите и челото му се опират в хладната лъскава повърхност на огледалото, съзнанието му се опитва да се върне към нормалното си състояние, да престане да блуждае сред вихъра от дезориентиращи странни звуци и миризми.

Усеща се ароматът на цвъртяща мазнина от пекарната за пилета на 125-а улица. Влажната миризма на гипсово лепило от ремонта на църквата зад ъгъла. Вонята на филтрите за пречистване на водата. Мазната смрад на боклуци и риба от река Хъдсън.

Ако се извършваше електроенцефалограма на мозъчните му вълни, тя щеше да покаже засилена активност на амигдалата, онази част от мозъка на приматите, която отговаря за миризмите, запаметяването и ученето.

После Лошата миризма се появява отново.

Приижда от сградите, стаите и тръбите, от улиците, тротоарите и канализацията, от колите и автобусите. От всички страни едновременно.

Лошата миризма означава хора. А той седи тук, в епицентъра на едно от най-силно замърсените места на земята, тази плашеща, задушлива миризма се затяга около него като примка, като чувал върху главата.

Той се тресе. Ръцете му треперят. Въздухът се раздвижва и той подушва психиатричния център на една пресечка северно. Чува писъци, подушва ужас, непоносима болка.

Цялата тази гнусотия се натрупва в съзнанието му като дим във въздушен филтър. Атила запушва ноздрите си с пръсти. Престава да трепери и отваря оцъклените си кафяви очи. Потрепва.