Джеймс Патерсън - Зоопарк

Приближава апартамента на Оз и не е нужно да чака дълго, за да разбере, че случаят не е такъв. Чува Атила още от третия етаж. Боже, дори подушва проклетото създание, щом стига площадката на петия етаж. Смаяна е от факта, че съседите на Оз не са направили подписка да го изритат от сградата.

От друга страна, тя самата го бе търпяла дълго време, нали така? Бих направила всичко в името на любовта, мисли си, но не и това. Кое? Да се отклоня от пътя към дома след трийсетчасова смяна, за да чистя маймунски лайна? Е, очевидно ще го направя. Само че не в името на любовта. Ти вече скъса с онзи негодник. Майната му на шимпанзето, пълна идиотка си.

Влизам и излизам, казва си тя и изважда ключовете на Оз от тюркоазената си болнична униформа. Пет минути. Храня маймуната, почиствам маймуната – може би, – а после хващам пътя.

Атила пощурява, щом тя влиза. Натали приближава и потрепва, а шимпанзето започва да пищи като обезумяло. Пронизителните му звуци като драс­кане на нокти по черна дъска ИИИ-ИИИИ-ИИИИ сякаш режат тъпанчетата ѝ с джобно ножче.

– И аз се радвам да те видя, кретен – казва Натали, взема метлата и лопатката и отключва клетката му. – Физиономията ти може да накара товарен влак да отклони по черен път, знаеш ли? Каква късметлийка съм само, че ще ти чистя говната.

Тя пъха гумените си ръкавици заедно с изпражненията в найлонова торбичка и се връща с храната. Мандарини, пакет бисквити с пълнеж от смокини и половин килограм нарязано на тънко говеждо месо. Да не говорим за шибаното ябълково пюре с натрошени витамини и золофт. Всичко е сервирано на поднос. Цяло чудо, че не е сребърен. Оз полага повече грижи за шимпанзето, отколкото някога го е правил за нея.

– Бон апети, мосю. – Натали оставя подноса и отново заключва клетката. – Закуската е сервирана. Гледай да не ти приседне.

Ръката ѝ вече е върху бравата на външната врата, но я спира шумно тупване откъм Атила.

– Уф. Какво има сега?

Връща се бързо в стаята на Атила. Спира на прага.

Атила е на пода в клетката си, а храната е разпиляна около него. Лежи по корем с ръце под гърдите. Не помръдва.

Какво става, по дяволите? Да не би да е получил сърдечен удар или нещо подобно? Само това липсва, мисли си тя и отваря ключалката. Да вземе да се гътне, преди Оз да се е прибрал.

Навежда се, побутва го, опитва да го преобърне. Атила се извръща и хвърля шепа смрадливи изпражнения по горната част на униформата ѝ. Пищи и ги размазва по гърдите и панталона ѝ. После отскача в ъгъла на стаята, пръхти и надава вик:

– ИИИ-ИИИ-ИИИИИИИИИИИИАХХХ!

Натали се изправя и оглежда предницата си с отвращение.

– Ти, малко дяволско изчадие! – кресва на шимпанзето.

И тогава Атила млъква. Затваря уста и сладките му изразителни кафяви очи ѝ отправят тъй студен и насмешлив поглед, че тя започва бавно да отстъпва назад.

Гореща ослепителна светлина преминава през ромбовидните отвори в клетката на Атила, а той лежи неподвижно на мръсния под в стаята си, отново сам.

Бавно се надига и прекосява коридора към стаята на Оз. Измъква чекмеджетата на скрина. Щом прик­лючва с чекмеджетата, преобръща наопаки дрешника, вика и пищи, мята джинси и тениски по пода.

После се изпикава отгоре. Мокри дрехите и продължава върху леглото, насочва жълтата струя към възглавницата.

Приключва, взема яркочервената шапка от ръба на леглото и влиза в банята. Болтовете, които държат мивката към стената, пукат под тежестта му.

Оглежда се в огледалото, слага червената шапка на главата си и я накривява дръзко. Приклекнал е върху мивката, обхванал с пръсти порцелановия ѝ ръб, и се взира в образа си.

Атила седи безизразно върху мивката, неподвижен и напрегнат, вторачен в собствените си проз­рачнокафяви очи и еластичното си, наподобяващо маска лице. Атила е объркан и все по-заинтригуван. Нещо странно и ужасно се надига в душата му. Чувства се отчужден от собственото си отражение.

От момента, в който Натали дойде, Атила беше доловил странна, обезпокоителна миризма – смес от аромата на кайсиевия ѝ шампоан, ментовия ѝ дезодорант и дори беглия остър лъх на лак от ноктите на краката ѝ. Имаше нещо гнусно, лошо, неприятно в комбинацията ѝ от аромати. Всички тези мръсни миризми, смесени с най-ужасната от всички – нейната собствена, нейната неприязън към него, отвращението ѝ. Той го долавяше. Беше подушил презрението ѝ.

Точно затова я беше изиграл.

Атила се връща в клетката си. Взема от ъгъла нещо, което прилича на детски таблет. Това е КСОО – Комуникационна система за обмен на образи, – говорещ тъчскрийн лаптоп, създаден за улесняване на деца аутисти в усвояването на езика, който Оз използваше в експеримента си с Атила.