Джеймс Патерсън - Зоопарк

Проверих пулса му и без изненада установих, че няма такъв. После хвърлих поглед към ръба на урвата, от който бяхме излетели. Оттам надничаха лъвски глави. Само след миг зверовете заслизаха надолу.

Тръгнах заднешком към плитчините на реката. Имаше един конкретен лъв – огромен, по-голям от останалите, с червеникава грива и едно око. Той ме беше набелязал. Преследваше ме целенасочено.

Обърнах се и се гмурнах дълбоко във водата. Ритах с всичка сила, плувах колкото мога по-надалеч сред бавните кални води. Реката беше в сухия период – водата не беше студена, нито дълбока. Беше хладка, плитка и мръсна. Стоях на пръсти в средата на реката, а водата ми стигаше до врата. Отръсках косата си, примигнах, за да махна капките от очите си, изплюх се и загледах брега. Тялото на Ейб беше заобиколено от шест или седем лъва, гривите им се отъркваха една в друга. Бутаха го с лапи и го човъркаха, което би било присъщо за не тъй величествени животни. Ала онзи другият, големият лъв, подмина преобърнатия роувър, гмурна се във водата, запъхтя като луд и започна да гребе с крайници към мен.

Мислех си, че съм в безопасност. Но не.

Лъвовете мразят вода. Не са добри плувци – плътните им мускулести тела не са пригодени за това. Биха могли да плуват, ако се налага, да прекосят река в дъждовния сезон например, но лъв да преследва плячката си във водата е просто нечувано.

Обърнах се отново и се насочих към пясъчния риф в средата на реката.

На десетина крачки от него видях дълга черна кутия да плава във водата като парче дърво по мудното течение. Беше предмет, изпаднал от преобърнатия роувър малко по-нагоре по течението. Забързах към него, реших, че мога да го използвам, като го пригодя за самозащита.

Оказа се нещо, което по предназначение беше за самозащита – един от калъфите с оръжия, донесени от Ейб. Грабнах го и забързах към брега.

Препъвах се, наранен и грохнал с калъфа под мишница към тръстиките покрай реката, и почувствах как дъното се надига под натежалите ми крака. Нямах план. Изобщо не мислех. На брега паднах на колене в рядката кал помежду тръстиката като грешник в църква, откопчах катарамите, щрак-щрак и извадих карабина „Маузер 98“ с болтов затвор, наистина страховито оръжие с цев, широка като водопроводна тръба.

Какво беше казал Ейбрахам, помислих си, като преметнах патрондаша през рамо и заредих докрай пълнителя.

По-добре да го имаш и да не ти потрябва.

Тръгнах бавно назад, стъпих на пясъчното островче и се прицелих в огромната котка, която загребваше във водата към мен като куче. Беше съвсем близо, излезе от водата, изтръска се, хиляди бляскави капчици полетяха от гривата му. Вдигнах пушката, прицелих се между очите му и натиснах спусъка. Прикладът мощно ме блъсна в рамото, а лъвът се стовари пред мен като чувал с картофи и се преметна вече като безжизнена купчина в речната тиня. Дружество за защита на животните, простете ми. Беше красиво създание, но също така огромно красиво създание, което се опитваше да ме убие.

Извърнах поглед към речния бряг. Гледах изумен как лъвовете, вече извадили тялото на Ейб изпод колата, го влачеха нагоре по стръмната пясъчна урва.

Дълго седях на брега на речния остров и се взирах в отсрещния бряг, където лъвовете бяха отнесли тялото на Ейб. Не мислех, че ще се върнат за мен, но за всеки случай държах в скута си карабината със свален предпазител, докато, отпуснат на калния пясък, премислях случилото се току-що, възстановявах дишането си и си събирах акъла.

До мен лъвът, който бях убил, лежеше на една страна, потъваше в рядката кал, задните му крака бяха във водата, опашката му плаваше, а кръвта оцветяваше тревата и се стичаше в кафявата вода.

Време беше за анализ на ситуацията. Добре, Оз, положението е следното: изгубен си сам в африканската савана без храна и вода. В такива условия е нужна бърза реакция. Ала всеки път, щом се опитах да планирам следващия си ход, съзнанието ми започваше да блуждае. Не можех да престана да мис­ля за случилото се преди малко.

Колкото повече разсъждавах, толкова по-малко логика откривах.

Лъвовете са пример като по учебник за социални бозайници. Структурата на прайда им, особено по отношение на груповото ловуване, е една от най-доб­ре познатите и щателно документирани социални организации в зоологията. Лъвовете живеят в прайдове, ловуват женските. Мъжките лъвове номади ловуват сами, но никога мъжкари не ловуват заедно в групи.