Джеймс Патерсън - Зоопарк

Лъвовете по фланга бързо и безшумно се промъкват в тревата, прикриват се зад всичко възможно. Жълто-кафявата им козина ги прави почти незабележими, кафеникави тела на животни с цвета на тревата сред растителността. Образуват широка мрежа около колбасното дърво и плячката, елиминират всякакъв шанс за бягство.

Ейб вдигна глава и свирна, а кучетата скочиха от колата във високата трева.

– Слушай, човече – каза Ейб, докато гледаше през оптичния мерник на пушката си. – Ако се стигне дотам, най-добрият начин да убиеш лъв е изстрел в главата, точно между очите.

– Благодаря за съвета – отвърнах и продължих да снимам.

Пуснах камерата миг след като пронизителният вой на двете кучета разцепи въздуха. Първо на едното, а после и на другото.

Ейб свирна на кучетата. Не последва нищо.

Вдигна пръсти към устата си и свирна по-силно. Тишина.

– Лоша работа – заяви той.

Ейб вдигна пушката „Ремингтън“ на рамото си и притисна око съм окуляра. Насочих камерата си в същата посока и притаих дъх.

На по-малко от двайсет метра източно от нас се появи лъв.

Никога досега не бях виждал лъв в дивата природа. Гледката е прекрасна и ужасяваща. Огромните размери на животното. Наистина кара нещо в душата ти да се преобърне, дълбоко под ребрата.

Все още бях в състояние на непрофесионално благоговение, когато Ейб натисна спусъка. Изстрелът от пушката, толкова близо до мен, беше като ритник в главата. Лявото ми ухо писна, все едно в него бе влязъл комар. На мястото, където лъвът беше стоял само преди миг, нямаше нищо, сякаш се беше изпарил. Ейб отново се качи в ланд­роувъра.

– Качвай се тук, ако ти се живее, човече.

Идеята ми се стори добра. Тръшнах вратата и забелязах движение в другия край на поляната. Втори мъжки лъв излезе от прикритието си и се изправи във високата трева, напълно неподвижен, с опашка като махало. Гледаше ни. Имаше нещо неземно и мрачно в неумолимия му кехлибарен поглед.

Лъвът изръмжа и тръгна към нас. В началото бавно. След това нещо в него се отприщи и той се втурна към нас с главоломна бързина. Ейб натисна спусъка в мига, в който той отскочи. Последва нов оглушителен звук от изстрел. Видях как мозъкът изхвърча от тила му. Умря във въздуха, строполи се на земята, претърколи се откъм шофьорското място и остана в прегръдката на тревата. Не спирах да снимам, а Ейб подритна гилзата от куршума. Тя отскочи към предното стъкло и дрънна като камбанка. Забелязах, че лъвът на земята все още диша.

Не задълго. Последва поредният оглушителен тътен, когато Ейб го простреля отново над хълбоците, точно в гръбнака.

Ейб зареди нови три патрона в пушката. Щом приключи, вдигна шапката си, попи потта от челото си и огледа поляната. Тишина. Никакви насекоми, никакви птици. Сянка на голям бял облак пробяга над нас. Отместих очи от визьора и ги стрелнах за кратко към Ейб до мен. Не изглеждаше добре.

Насочих камерата по посока на погледа му.

В тревата, на около девет метра разстояние, около колата имаше кръг от жълтеникаво-кафяви глави.

Всички лъвове имаха гриви. Бяха мъжки. Две дузини мъжкари.

Ейб примигваше, опрял пръст до разтворените си устни. Бе толкова озадачен, че объркването надделяваше над ужаса.

– Невъзможно – прошепна. – Все мъжки?

Не беше логично. Мъжките лъвове просто не правят така. Прайдът от лъвове се състои от около дузина лъвици с родствена връзка помежду си и един, понякога два, но най-много три мъжки, в случай че групата е необичайно голяма. Възрастните мъжки лъвове, които не са част от прайд, ловуват сами. Никога – абсолютно никога – в дивата природа не се събират на големи групи. Просто не се случва.

Само дето се случваше.

Продължавах да снимам с камерата, когато мъжките лъвове се раздвижиха. Направиха няколко крачки напред и спряха, за да дадат възможност на тези зад тях да минат напред. Приличаха на обучени войници, координирани, в синхронна хореог­рафия.

Очаквах Ейб да настъпи газта и да ни измъкне от проклетото място. Вместо това той стисна решително устни. Почти без никаква пауза между движенията приклади пушката на рамото си, прицели се и стреля. Отляво, в главата на лъва най-близо до нас зейна дупка и животните легнаха в тревата.

Ейб се прицелваше за следващия изстрел, но тревата точно пред колата се разтвори и пред камерата се стрелна златисто размазано петно.

Една лапа сграбчи лицето на Ейбрахам, чу се пращящ звук и той прелетя странично през вратата на колата.