Джеймс Патерсън - Зоопарк

За дълъг – твърде дълъг – момент не бях способен да помръдна от седалката си, сякаш бях закован за нея.

Прониза ме същият внезапен, свиващ стомаха страх, който бях изпитал след първия скок от хеликоптер „Блак Хоук“ като армейски военен лекар в битката при Фалуджа. Стърчах пред вратата, вкаменен като някакъв идиот, хванал се за оная си работа. Добре, действай. Действай. Хайде, сега. Парализа. Ама давай де. Дори сторих същото като в онзи ден, когато куршумите свиреха покрай обърканата ми, сякаш натъпкана с памук глава.

Действай бе, тъпако! креснах си наум. Направи нещо!

Пушката на Ейб беше подпряна на седалката му точно до мен. Грабнах я и я запънах в шофьорската врата. Лъвът беше захапал Ейб и го влачеше назад към тревата за яката на ризата.

Пушката ме блъсна със силен откат в рамото, когато гръмнах лъва в главата. Скочих от колата и изтичах четири-пет метра до мястото, където лежаха мъртвият лъв и Ейб; неговата глава кървеше обилно, а той, разтреперан, се опитваше да се изправи на крака. Единствената ми цел в този момент беше да измъкна двама ни от това проклето място, да заведа Ейб на лекар.

Преметнах ръката му през раменете си и закуцукахме към колата. Ейб беше по-едър от мен и много по-тежък. Напредвахме бавно.

От главата на Ейб шуртеше толкова много кръв, че не можех да преценя къде точно са раните. Нас­таних го на задната седалка и се опитвах да стъкмя превръзка от ризата му, когато внезапно ландроувърът се разлюля като лодка и едва не се преобърна. Един лъв се беше покатерил върху капака, досущ като котка, скочила в кресло. Надникна любопитно през предното стъкло. Очите му бяха топли и кехлибарени. Проблясваха като жар, кръв и мед.

Реших – използвам условно тази дума, – че най-сигурното място е под волана. Пропълзях към предните седалки, право към лъва вместо далече от него, малко нещо като боксьор, който се опитва да избегне удар. Вмъкнах се под волана и се сгуших плътно до пода, стиснал оръжието. Зачаках животът ми да приключи и в този момент осъзнах, че двигателят все още работи. Натиснах с ръка педала на газта.

Двигателят изфорсира, но нищо повече не се случи.

Не бях включил на скорост.

Бутнах скоростния лост с лакът, протегнах се и го размърдах напред-назад, докато не чух зацепване. Отпуснах съединителя и подадох още малко газ с другата си ръка.

Колата тръгна назад. Бях уцелил задна предавка, което ме устройваше. Движехме се. Притиснах педала на газта чак до калния под с дланта си, задържах го там, а колата без шофьор подскачаше и се клатушкаше напосоки през тревата. Главата ми се блъскаше ту във волана, ту в металната рамка на вратата, докато роувърът подрипваше назад. Върху капака над мен чувах ръмженето на лъва. Ноктите му тракаха и скърцаха върху стъклото.

Докато колата продължаваше да се движи, се надигнах леко от ембрионалната поза и като видях предните му лапи и масивната рошава глава надвесени над предното стъкло – приличаше на графитите „Килрой беше тук“, – пресегнах се и рязко извъртях волана вляво. Лъвът ревна при хлъзването си, дращеше и се опитваше да се задържи, свлече се от предното стъкло, падна до колата и изскимтя, когато тя го блъсна.

Изведнъж полетяхме. Роувърът изхвърча в движението си назад от стръмния речен бряг и за миг се озовахме във въздуха. Докато се подготвях за удара, имах около две секунди на разположение да анализирам спокойно житейската си ситуация и в тези секунди реших, че наистина не бих могъл да виня Натали, задето ме заряза. После се ударихме в земята.

Двамата с Ейб изхвърчахме от роувъра, след като се заби със задницата си в урвата към реката поне на три метра под пясъчния ѝ връх. Тялото ми тупна на калния бряг, а колата до мен се прекатури на една страна със смесени шумове от смачкан метал и счупена пластмаса и стъкло.

Изправих се с олюляване на крака, изтрих калта от лицето си и се огледах за наранявания. Усещах зверско парене от ожулвания по цялото тяло, но нищо по-сериозно. Колата още не беше угаснала, двигателят се задъхваше, а задницата му беше потопена в калната вода. Едно от задните колелета се въртеше безполезно в тинята.

Ейб изглеждаше ужасно – вероятно дори беше мъртъв. Единият му крак беше заклещен под преобърнатия роувър, а главата му беше в някаква абсурдна позиция, завъртяна почти перпендикулярно спрямо тялото. Изглежда, вратът му се беше счупил при катастрофата. Не дишаше.