Джеймс Патерсън - Зоопарк

Маршрутът, който следвахме, минаваше през една от плитчините в речната делта.

– Божичко, сигурен ли си... – Само това успях да изрека, преди Ейб, без да показва никакви емоции, да натисне газта и да поеме през буйните води с цвят на мляко с какао. Водата стигна до дръжките на вратите. Очаквах моторът да угасне всеки момент. Настроих се, че ще трябва да плувам. Намокрихме се.

– Нюйоркчани – подхвърли Ейб, продължи през водата, без да отлепва крак от газта, и ни прекара през нея с комбинация от конски сили и воля. – Хайде, готово. С мен ли си, няма страшно.

Преминахме от другата страна, изкачихме се по стръмния кален бряг и се озовахме сред поле с висока светлозелена трева, към три-четири акра широко. Пътека, проправена от автомобилни гуми, го прорязваше чак до проблясваща като сребро лагуна, в чиито плитчини се буташе стадо от около седемдесет африкански бивола.

– Гледай внимателно – каза Ейб и посочи към стадото. – Сега ще се приближим. Това са биволите, които лъвовете ловят.

Ейб натисна рязко спирачките и спря на половината път от лагуната, а аз едва не изпуснах камерата. В другия край на поляната с висока изсветляла трева открит ландроувър, досущ като нашия с логото на фирмата за сафари отстрани, беше паркиран край колбасно дърво.

Ейб взе бинокъл от една от чантите си с принадлежности и стъпи на седалката. Бавно огледа тревистата равнина. После свали бинокъла, провеси го на каишката на врата си, седна и подкара предпазливо по отъпкания път към празната кола.

Спряхме до превозното средство и слязохме. Нещо лъскаво привлече погледа на Ейб. Той се наведе към земята и вдигна предмет от тревата. Приб­лижих образа на камерата.

Беше дамски златен часовник „Картие“. Изглеж­даше не намясто тук, в африканските пасбища, както би изглеждала отрязана глава в чиния в „Четирите сезона“. По каишката от крокодилска кожа имаше засъхнала кръв.

Върнахме се обратно в автомобила и продължихме по неравната пътека през тревата. Не си казвахме нищо. Край празния ландроувър и ствола на колбасното дърво се валяха разпилени дрехи, пръснати из тревата и ниските храсталаци. Вкоравени от кръв парчета ризи, панталони, женска гуменка, чантичка за кръста. Над полето хвърчаха късове плат. На едно дърво се бе закачил остатък от хавайска риза и се вееше от клона като знаме.

Ейб вдигна поглед към балдахина от дървета, а после се обърна към ландроувъра.

– Гледай, човече – каза той и посочи. – Виждаш ли пушката? Дори не е свалена от стойката. Сафари водачите, които извеждат туристите, не са суеверни бъзльовци като скъпите ни приятелчета готвачите. Професионалисти са. Всичко трябва да е станало за секунди. Твърде бързо, че да посегнат към оръжията си.

– Мъжките лъвове биха защитили прайда си от хора, но това тук ми прилича на засада – споделих в опит да бъда полезен.

– И какво са направили с телата? – почуди се Ейб. – Лъвовете обикновено се хранят, където са убили. Не бях виждал подобно нещо досега.

Изтегнат във високата трева, доминиращият едноок лъв се свива, чака. От мига, в който е чул далечното ръмжене на двигател, лежи в края на поляната на около двайсет и пет метра на изток, точно в периметъра за атака.

Силните му гърди се надигат и спускат под почти ягодово русата грива. Тъмнокехлибарените му очи се присвиват и той се взира в далечината. Отваря леко уста, мустаците му потреперват, щом подушва сухия въздух.

Тъй като е ловувал на територията на този прайд почти от раждането си, десетгодишният мъжкар поз­нава всеки сантиметър от терена. Първо е започнал да дебне на запад, но се е преместил при повея на вятър. Бидейки съвършеният хищник, той заема позиция по посока на вятъра, за да не усети плячката му неговата миризма.

Изчаква търпеливо плячката да наведе глава или да се извърне гърбом, оптималната позиция за нападение. Само секунда или две липса на внимание ще му осигурят достатъчно време да действа. Ще увенчае дебненето си както винаги, като повали плячката бързо на земята и стисне челюсти около гърлото ѝ.

Вече щеше да е атакувал, но с хора е по-предпазлив, не е свикнал да ги ловува. Няколко пъти по него са стреляли ловци и пазачи на дивеча по времето, докато се е скитал, преди да се присъедини към прайда.

Без да сваля поглед от плячката, лъвът издава тих звук. Отговорът е меко ръмжене, почти мъркане в тревата от дясната му страна и леко простенване отляво.

В отговор на зова му за прикрита атака двайсет и четирите лъва зад него се разделят на две групи, едната се подрежда скупчена встрани, а другата чака в засада.