Джеймс Патерсън - Зоопарк

Готвачите зад нас започнаха да припяват някакво заклинание.

– Ей ги, пак си подхванаха своето – въздъхна Ейб и посочи с палец през рамо. – Оох, ее, оох, ах, ах, тинг, танг, уала, уала, бинг, банг!

Ейб натисна рязко спирачките и роувърът спря. Слезе, бръкна в чантата си отзад и извади една от ловните пушки. Беше „Уинчестър“, модел 70. Зареди я с огромни месингови патрони и затвори с щракване. Качи се отзад, като маневрираше между хората, багажа и кучетата, и я нагласи върху стойката за оръжие.

– Черна магия ли искате, тъпанари? Ще ви дам една черна магия – тросна им се, после форсира двигателя и включи на скорост.

На близо километър и половина североизточно от дока на сафари лагера два едри мъжки лъва са се излегнали на най-високите скали в територията на своя прайд. Лежат по корем, неподвижни като златни килимчета, пъхтят и вдишват бриза. Безстрастните им кехлибарени очи лениво оглеждат хоризонта.

Подобно на кучетата и за разлика от хората лъвовете не се потят през кожата си. Единственият начин за ефективна терморегулация е учестеното дишане. Ала тежкото им дишане в момента не се дължи на горещина, нито на умора.

Преяли са.

Под тях, из трънаците на горската долчинка, рояци тлъсти лъскави мухи кръжат над парчета месо, което се разлага под жаркото слънце. Лазят по костите и дружно бръмчат като продължително вибрато на чело. Човешки тела – или по-скоро части от човешки тела – са пръснати из окървавената трева. Гръдни кошове и бедрени кости лъщят бели като аспирин под ослепителните лъчи.

Останалите от прайда са се настанили в широк кръг около кокалите. Насред бъркотията подскачат лешояди с криле, прилични на свити рамене, и шии като червеи – теглят с клюнове ивици месо от скелетите, сякаш са ластици. Лъвиците и малките са се наяли до насита и доволно се търкалят из тревата.

Двата мъжки са масивни като златни хълмове. Те са братя, близнаци, почти идентични, само дето по-възрастният е без едно око, наскоро го е загубил при завземането на прайда. Братята са убили два от предишните алфа мъжкари, подгонили са третия и са затвърдили господството си, като са изяли цялото поколение на съперниците си и четири млади женски.

Ала чувството на могъщество и власт, изпитано при извоюването на лидерска позиция, бледнее пред това от убиването на двете човешки групи.

Лъвовете са обзети от ново усещане, ново осъзнаване. То е променило предишното им възприемане на хората; досега са били съществуващи редом с тях хищници – дразнещи, незначителни животни, общо взето, незаслужаващи внимание; вече са плячка.

Видяха ги да идват. Две от по-дребните и пъргави лъвици се бяха покатерили на колбасното дърво над пътеката със следи от гуми и бяха залегнали в очакване. Щом колите минаха, лъвиците скочиха върху отворените метални кутии, пълни с жалките слаби бозайници. Щом големите голи маймуни се изправиха на бавните си идиотски крака, всичко стана много бързо.

Не че лъвовете бяха особено гладни. Хората не можеха да се сравняват с осемстотинкилограмовите африкански биволи, които прайдът обикновено преследваше. Колите бяха като кутии с междинна закуска.

Двамата мъжкари се плъзват от скалите, първо единият, след това и другият. Разхождат се сред прайда с високо вдигнати глави, наострени уши, затворени усти и полюшващи се встрани опашки. След миг женските вече ги следват с наведени глави.

Щом лъвовете приближават, лешояд, стъпил на лицето на жена, свива рамене и литва, пляска странно с криле като голям гълъб. Едноокият лъв побутва месото с лапа. Застъпва го и отхапва малко, от челюстите му се чува пукане, докато смъква месото от кокала със сдвоените си зъби. След кратко дъвкане вдига глава и насочва единственото си око на изток. Ушите му се свиват, а ноздрите се разширяват. Слухът му е съвсем малко по-добър от средното, но мастните жлези около челюстта, бърните, бузите и мустаците засилват неимоверно обонянието му.

Подушва нещо. Поглежда към брат си, който вече гледа в същата посока.

Човеци, съобщават си двамата с поглед и ръмжене. Още човеци.

Двамата мъжки се обръщат към прайда, сменили изражения и пози. Изпълняват репертоара си от звуци с различна интензивност и височина и разпореждат на всеки какво да прави.

Шумно ято щъркели литна от короната на дърво, докато се движехме през поле на около пет километра северно от лагера. Бяха щъркели марабу, отличаваха се по твърдите бели пера по главата, плешивите розови шии и сякаш облечените в смокинг тела – хранят се с мърша и често се срещат с лешоядите близо до трупове. Наричат ги птици гробари. Ейб се намръщи, щом ги видя. Държеше се хладнокръвно, но виждах, че е притеснен, а това притесни мен.