Клеър Макинтош: Оставих те да си отидеш

– Хайде!

Всичко се случва изключително бързо. Усеща, че не е до нея, когато той хуква към дома им, копнее за топлината на къщата, чиито светлини на верандата са включени. Мляко, бисквити, двадесет минути телевизия, рибни хапки. Рутина, в която бяха попаднали бързо, още от началото на учебната година.

Колата изниква отникъде. Пищят мокри спирачки, чува се тупване на петгодишно дете в предното ѝ стъкло, тялото му се завърта, преди да се стовари върху пътя. Тя хуква да бяга към него, пред все още движещия се автомобил. Хлъзва се и пада тежко до разперените ръчички, ударът отнема въздуха ѝ.

Всичко приключва изключително бързо.

Тя се навежда над детето и трескаво търси пулс. Наблюдава как дъхът ѝ образува самотно бяло облаче във въздуха. Вижда тъмната сянка, която се материализира под главата му и чува собствения си писък като излязъл от нечия чужда уста. Поглежда към изцапаното предно стъкло, чистачките образуват водни дъги в настъпващата нощ, а тя крещи на невидимия шофьор да ѝ помогне.

Привежда се още по-напред, за да стопли момчето с тялото си, палтото ѝ е отворено върху двама им, ръбовете му попиват водата от пътя. Тя го целува и го моли да се събуди, а в същото време ярката светлина, която ги е приютила в обятията си, започва да чезне; колата тръгва назад по улицата. Двигателят пищи предупредително, автомобилът прави два, три, четири опита да завие в тясната улица и в бързината си остъргва един от яворите, които стоят на пост около пътя.

И тогава пада мрак.

Инспектор Рей Стивънс стоеше до прозореца и съзерцаваше стола си, едната му облегалка беше счупена вече повече от година. Досега се беше уповавал на прагматичния подход да не се обляга на лявата страна, но докато беше на обяд, някой бе написал с черен маркер на гърба му дефектен. Рей се зачуди дали новооткритият ентусиазъм на поддръжката за проверка на инвентара щеше да завърши с неговата подмяна, или в крайна сметка му беше писано да управлява Службата за криминални разследвания на Бристъл от стол, който сериозно подронваше авторитета му.

Наведе се напред, за да намери маркер в разхвърляното си чекмедже, след което приклекна, за да оправи написаното на детектив. Вратата на офиса му се отвори и той чевръсто се изправи. Сложи капачката върху флумастера.

– А, Кейт, тъкмо... – Спря, защото разпозна изражението на лицето ѝ още преди да види разпечатката в ръката ѝ. – Какво ми носиш?

– Злополука във Фишпондс, началство. Убито е петгодишно дете, извършителят е избягал.

Рей протегна ръка за разпечатката и я разгледа, докато Кейт стоеше неловко на прага на вратата. Жената беше нова в службата, работеше само от няколко месеца и все още не се чувстваше в свои води. Въпреки това беше добра – по-добра, отколкото самата тя предполагаше.

– Няма регистрационен номер?

– Не и доколкото ни е известно. На местопрестъплението е отишъл патрул, а шкиперът [2] Длъжностно лице с ранга на капитан – Бел. ред. взима показания от майката на детето, докато разговаряме. Както можеш да си представиш, изпаднала е в шок.

– Имаш ли нещо против да останеш до късно? – попита Рей, но Кейт кимаше, още преди да го изчака да довърши изречението. Приливът на адреналин, който се надигаше в тях всеки път, когато се случеше нещо ужасно, ги накара да си разменят леки усмивки.

– Добре тогава, да вървим.

Кимнаха за поздрав към пушачите, които се бяха събрали под навеса на задния вход.

– Слушай, Дребен – започна Рей. – Двамата с Кейт отиваме да разследваме злополуката във Фишпондс. Можеш ли да се свържеш със следствието и да видиш дали няма да излезе нещо оттам?

– Смятай го за сторено. – По-възрастният мъж дръпна за последно от ръчно свитата си цигара. Сержант Джейк Оуен, когото всички наричаха Дребния от толкова дълго време, че беше истинска изненада, когато някой прочетеше цялото му име в съдебната зала, не беше многословен мъж и разполагаше с повече военни истории, отколкото му се искаше да разказва. Без съмнение беше най-добрият служител на Рей. Двамата работеха заедно от доста години и въпреки дребната фигура на сержанта, той беше изключително полезен съотборник.

В добавка към Кейт екипът на Дребния включваше стабилягата Малкълм Джонсън и младия Дейв Хилсдън, ентусиазиран, но непокорен детектив, чиито непрестанни усилия да се докаже, кривваха малко встрани от вкусовете на Рей. Не можеше да отрече обаче, че заедно бяха страхотен екип, от който Кейт се учеше доста бързо. Тя имаше онази пламенна страст, която караше Стивънс да изпитва носталгия по отминалите дни, когато беше млад полицай, а не бюрократ, закотвен в офис.