Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Не сте го намерили?

– Не сме – отвърна Франк. – Паднал е от скалите на около осемстотин метра от вилата на Грей, в противоположната посока на караванния парк на Пенфейш. Предполагам сте ходили там?

Рей кимна.

– Човекът, който я е намерил, Патрик Матюс, ни отведе там и не се съмнявам, че мястото е правилното. По земята има следи, които отговарят на разказа на Грей за борба и ръбът на скалата е прясно отронен.

– Но няма тяло?

– Ако трябва да бъда честен, това не е нещо необичайно. – Франк забеляза вдигнатите вежди на Рей и се изсмя. – Исках да кажа, че не е нещо необичайно да не можем да открием тялото. Понякога някой шантав гмуркач или пиян пешеходец падат от ръба на скалите и минават няколко дни – понякога и по-дълго,

– Докато морето ги изхвърли. Понякога въобще не се връщат, а понякога само части от тях.

– Какво имате предвид? – попита Кейт.

– Височината от скалите до морето е шестдесет метра – отвърна инспекторът на Суонзи. – Едно тяло може и да не се удари в скала, докато пада, но определено ще се блъска в такава, отново и отново. – Мъжът сви рамене. – Телата са крехки.

– Господи – каза Кейт, – животът край морето вече не ми звучи толкова добра идея.

Франк се ухили.

– Сигурни ли сте, че не можем да ви изкушим с нашето къри? Някога обмислях да се преместя в Ейвън и Съмърсет, ще се радвам да чуя какво съм изпуснал. – Мъжът стана.

– Така или иначе трябва да хапнем нещо – каза Кейт и погледна очаквателно към Рей.

– Заповядайте – покани ги отново Франк. – Ще е доста весело. По-голямата част от Службата за криминални разследвания ще бъде там, както и някои униформени. – Изпрати ги до пропуска и се ръкува с тях. – Почти приключваме тук и ще бъдем в "Радж" на Хай Стрийт след около половин час. Този случай с блъснатото дете и бягството на шофьора е голям успех за вас, нали? Заслужавате си една свободна вечер – да отпразнувате със стил!

Казаха си довиждане и докато вървяха към колата, Рей усети, че стомахът му къркори. Пиле Джалфрези и бира бяха точно нещата, от които имаше нужда след този ден. Погледна към Кейт и си помисли колко ще му е приятно да прекара една вечер в приятни разговори с нея и с колегите от Суонзи. Щеше да е грях да тръгне за вкъщи точно сега, а и Франк беше прав – вероятно можеше да си позволи една свободна вечер с оправданието, че все още има проблеми, които трябва да се разрешат.

– Да вървим – каза Кейт и се обърна да погледне Рей. – Ще е забавно, а и той е прав, трябва да празнуваме. – Стояха толкова близо един до друг, че почти се докосваха, и Рей си представи как си тръгват от ресторанта след кърито. Вероятно щяха да пийнат по нещо някъде, след което щяха да се приберат в хотела. Преглътна, като си представи какво може да се случи след това.

– Някой друг път – отвърна инспекторът.

Последва кратко мълчание, след което Кейт кимна.

– Разбира се. – Тя тръгна към колата, а Рей извади телефона си, за да напише съобщение на Магс.

Прибирам се. Какво ще кажеш да излезем тази вечер?

Сестрите бяха много мили. Грижеха се за мен и като че ли нямаха нищо против да ги питам стотици пъти дали Иън е мъртъв.

– Всичко свърши – казва ми докторът. – Сега си почини.

Не изпитвам някакво възвишено чувство на избавление и освобождение. Само премазващата умора, която отказва да си тръгне. Патрик не ме оставя нито за миг. Будя се на няколко пъти през нощта, но той е там, за да ме утеши след кошмарите ми. В крайна сметка се съгласявам за успокоителното, което сестрата ми предлага. Мисля, че чувам Патрик да говори с някого по телефона, но отново съм заспала, преди да успея да попитам с кого.

Когато се събуждам, дневната светлина се опитва да си проправи път през хоризонталните щори на прозореца и рисува слънчеви ивици върху леглото ми. На масичката до мен има поднос.

– Чаят вече изстина – казва Патрик. – Ще видя дали ще успея да намеря някой да ти направи нов.

– Няма проблем – отвръщам аз и се опитвам да седна. Вратът ме боли и го опипвам внимателно. Телефонът на Патрик бипка и той прочита някакво съобщение на него.

– Какво има?

– Нищо – отвръща той. Сменя темата. – Докторът каза, че ще те боли няколко дни, но нямаш нищо счупено. Намазали са те с някакъв гел, който да неутрализира действието на белината. Налага се да се мажеш с него всеки ден, за да не ти изсъхва кожата.

Свивам краката си и му правя място да седне до мен на леглото. Челото му е набръчкано и аз се ядосвам на себе си, че съм му причинила подобни тревоги.