Клайв Къслър: Навигаторът

Джеферсън отдавна бе обсебен от въпроса как индианците са дошли в Северна Америка и години наред бе съставял списъци от думи, които се използваха често в индианските езици и диалекти. Според неговата хипотеза приликите между думите от Стария и Новия свят сочеха ясна следа към произхода на индианците.

Джеферсън най-безсрамно се бе възползвал от президентската си власт, за да задоволява манията си. Веднъж покани петима вождове на племето чероки на президентски прием и ги разпита за езика им. А когато Мериуедър Луис тръгна на историческото си пътуване до Тихия океан, му нареди да записва езиците на индианците, които щеше да срещне по пътя си.

Книгата за произхода на индианците, която Джеферсън смяташе да напише, щеше да е връхната точка в кариерата му. Бурните събития от втория му мандат временно отложиха изпълнението на това начинание и той реши да не изпраща списъците на печатаря, преди да е добавил изложение за новия материал, който Луис и Кларк донесоха от пътуването си.

Зарече се да се заеме с това веднага щом се върне в Монтичело. Подреди листовете в спретната купчина, завърза я с шнур и я сложи при другите речници и канцеларски принадлежности в един здрав куфар. Щяха да откарат куфара и другите му вещи до Джеймс Ривър и да ги натоварят на лодка, която щеше да ги отнесе в Монтичело. Джеферсън пъхна в куфара последната купчина документи и го затвори.

Бюрото му остана празно, като се изключи калаената кутия, на капака на която бе изписано името му. Президентът отвори кутията и извади правоъгълно парче пергамент, широко около двайсет и пет сантиметра и дълго трийсетина. Повдигна меката животинска кожа към една маслена лампа. Неравната повърхност беше покрита със странни знаци, вълнисти линии и кръстчета. Единият край беше леко разръфан.

Джеферсън се беше сдобил с пергамента през 1791 година. Заедно с вирджинския си съсед Джими Мадисън бяха отишли на кон до Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да се срещнат с неколцина изпаднали в отчайваща бедност потомци на племето ункенчог. Джеферсън се надяваше да намери някой, който познава древните езици на племето алгонкин. И наистина, късметът му се усмихна – три възрастни жени все още говореха стария език. С наученото от тях Джеферсън състави кратък речник, който щеше да му помогне да докаже хипотезата си за европейския произход на индианците.

Вождът на племето му подари свитъка и обясни, че се предава от поколение на поколение. Трогнат от жеста, Джеферсън помоли един богат земевладелец, който също като него бе подписал Декларацията, да се погрижи за индианците.

Сега, докато гледаше пергамента, му хрумна идея. Занесе го до една маса, където висяха две писалки, прикрепени към хоризонтален дървен статив с конструкция, която им позволяваше да се движат свободно. Заради огромната си кореспонденция Джеферсън редовно използваше това копиращо устройство, известно като полиграф.

Той копира знаците от пергамента и добави бележки, с които молеше получателя да му съобщи какъв е езикът, на който са написани думите. После адресира пликовете, запечата ги и ги сложи в кошничката с пощата за изпращане.

Списъците с думи на ункечог бяха прибрани при другите листове в куфара. Джеферсън не искаше да се разделя с пергамента и затова го върна в кутията. Щеше да я сложи в чантата на седлото, преди да се отправи към Монтичело. Отново погледна към стенния часовник, допи виното си и стана.

Джеферсън беше на шейсет и пет години, но по тялото му на фермер нямаше и грам излишна тлъстина. Гъстата му червеникаворуса коса вече бе започнала да става пясъчносива. Широкоплещест, прав като върлина и висок метър и осемдесет и пет, той винаги щеше да впечатлява и да вдъхва респект. В ставите му вече се промъкваше артрит, но след като веднъж се пребореше със сковаността, движенията му отново ставаха гъвкави и свободни и той се движеше с грациозността на млад мъж.

Джеферсън запали свещта и пое по тихите коридори на Белия дом към спалнята си.

Призори препусна за церемонията по встъпване в длъжност на новия президент с обичайното си пренебрежение към разкоша и показността. Мина в галоп покрай кавалерийския ескорт, който го очакваше. Докосна шапката си, за да ги поздрави, скочи от седлото близо до Капитолия и завърза коня си за една ограда. По време на церемонията остана седнал сред публиката.

По-късно отиде на прощално посещение в Белия дом. На официалния прием танцува с Доли Мадисън.

На следващия ден довърши събирането на багажа си. Специално провери дали куфарът с материалите му за индианските езици е натоварен на каруцата, която щеше да закара багажа до Джеймс Ривър. Метна се на коня и се отправи към Монтичело. Цели осем часа язди сред страховита фъртуна, защото нямаше търпение отново да заживее като провинциален земевладелец.