Клайв Къслър: Навигаторът

По лицето на Никърсън премина усмивка.

– Да. Благодаря ви за предложението. Както и за цялата ви помощ. Надявам се, че не съм ви създал неудобство.

Остин хвърли поглед към членовете на екипа си.

– Нищо подобно. Беше ни страшно забавно, нали така?

Пол Траут примигна на няколко пъти и с безизразно лице заяви:

– Нямам търпение да се заловя с есето на тема „Какво правих през ваканцията”.

С помощта на фалината Остин държеше голямото платно на платноходката си опънато по вятъра, а Карина стоеше на румпела. Тя насочи широкия нос на лодката към един тюркоазен изследователски съд, който стоеше на котва близо до един от островите на Чесапийк. Когато платноходката се приближи, Карина направи завой по вятъра и лодката спря.

– Добра работа! – похвали я Остин.

– Благодаря. Заслугата е изцяло на учителя ми.

Антъни Саксън се наведе над парапета на кораба на НАМПД и вдигна свитите си на фуния ръце към устата си.

– Качвайте се! Имаме да ви показваме много неща.

Пуснаха котвата и се качиха в гумената лодка на платноходката. Остин загреба към тюркоазения съд – по-малка разновидност на гигантските изследователски кораби на НАМПД. Използваха го предимно за проекти в плитчините и крайбрежията.

Докато Остин и Карина се качваха на борда, Дзавала изплува на повърхността и се покатери на платформа за гмуркане, прикрепена към корабчето. Той зърна новодошлите, смъкна костюма си и се качи на борда да поздрави приятелите си.

– Добро утро! – усмихна им се той. – Случайно да искате да се гмурнете до потъналия кораб?

– Днес не – отговори Остин. – Отбихме се само да видим какво сте открили.

– Прекрасни неща! – намеси се Саксън.

Поведе ги към цистерна, в която имаше поне десетина амфори, потопени във вода, за да ги съхранят.

– Направихме предварителен оглед с рентген. Тези делви са пълни със свитъци. Това със сигурност е цяла съкровищница от информация. Финикийците са плавали по целия свят. Надявам се, че ще открием карти, които показват къде са търгували, както и описания на пътуванията им.

– Май ще трябва да пренапишем учебниците по история – заключи Остин.

– Това е само върхът на айсберга, Кърт – увери го Дзавала. – Този кораб е препълнен с артефакти.

Остин погледна към водата.

– Как приема госпожа Хъчинс всички тези вълнения? – попита той.

– Когато съобщихме на Телма за акцията по изваждането, тя призна, че в момента Хъч може да е доста понапълнен с вода – отговори Дзавала. – Съгласи се да транспортираме останките му на сушата. Така и тя ще може да е по-близо до стареца.

Остин поднесе поздравленията си на всички. След това двамата с Карина загребаха обратно към лодката. Когато вдигнаха котва и опънаха платната, Саксън се провикна:

– До събота, Карина!

Тя махна с ръка и след няколко минути платноходката вече се плъзгаше през залива. Акостираха в едно тихо заливче, за да обядват. Остин отиде в каютата и се върна с бутилка шампанско и две чаши. Наля пенливата течност и двамата се чукнаха.

– Трябва да ти кажа нещо – започна Карина.

– Да, и сам се досетих, когато чух думите на Саксън.

– Открил е нови следи, които водят към гробницата на Савската царица в Йемен. Иска да му помогна да я открие. Все още не мога да повярвам, че съм нейна потомка, но много искам да намеря мястото, където почива. Тя е била забележителна жена. Съгласих се.

– Ще ми липсваш, но това звучи като истинско приключение – каза Остин. – Кога заминаваш?

– След три дни, считано от днес.

– Имаш ли някакви идеи как да се отнасям с Ваше царско величество дотогава?

– Разполагаш със седемдесет и осем часа, за да разбереш – усмихна се загадъчно Карина. – Това време би трябвало да ти е предостатъчно.

Остин остави чашата и пое нейната от пръстите ѝ. Посочи към кабината.

– Сега е моментът – каза той.