Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Той си бе легнал преди минути. Целуна жена си Майра за лека нощ и се пъхна между прохладните чаршафи в двойното легло на първокласната каюта. Майра прочете една-две страници от книгата си, преди клепачите ѝ да натежат. После загаси лампата, притегли завивките до брадичката и въздъхна, по все още живия спомен за окъпаните в слънце лозя на Тоскана.

Малко преди това, тя и Джейк бяха отпразнували италианското си пътешествие с шампанско в ресторанта на първа класа. Карей бе предложил да пият по едно преди лягане в «Панорамата», но Майра отвърна, че ако още един път чуе оркестърът да свири «Arrivederci Roma» 16, ще се откаже от спагетите завинаги. Прибраха се малко преди 22:30.

След като се разходиха ръка за ръка край бутиците във фоайето, те се изкачиха един етаж с асансьора и се отправиха към просторната си каюта на десния борд на горната палуба. Изнесоха багажа в коридора, за да го вземат стюардите щом наближат пристанището на Ню Йорк на другия ден. В кораба се почувства слабо полюляване, когато центърът на тежестта му отиде по-високо поради изпразването на огромните вътрешни резервоари за гориво. Беше като да те залюлеят в гигантска люлка и не след дълго Майра Карей също заспа.

А сега леглото на съпруга ѝ се тресеше неудържимо. Той бе катапултиран във въздуха, сякаш от обсадна машина. Свободното му падане продължи няколко живота и приключи с цопване в дълбоко езеро тъмнина.

Смъртта вилнееше по палубите на «Андреа Дориа».

Тя бродеше от шикозните каюти на по-високите етажи до туристическите под водното равнище. Петдесет и двама души лежаха мъртви или умиращи още в началото на катастрофата. Десет кабини от първа класа — там, където пробойната зееше най-широко, бяха унищожени. Отворът беше по-тесен в основата си, но помещенията под водното равнище бяха малки и по-гъсто населени, така че ефектът там бе още по-унищожителен.

Пътниците загиваха или оцеляваха според прищявката на съдбата. Един от първа класа, решил да си измие зъбите, се втурна обратно към спалното помещение, за да види, че стената липсва, а съпругата му е изчезнала. Двама загинаха на място в де лукс фоайето. Двадесет и шестима италиански емигранти от малките, евтини каюти в най-ниската палуба се случиха точно на мястото на удара и загинаха сред масата нагърчена стомана. Сред тях бе и една жена с четири малки деца. Случиха се и чудеса. Младо момиче, изскубнато от първокласната си кабина, се събуди върху смачкания нос на «Стокхолм». Покривът на друга кабина се стовари върху обитаващата я двойка, но те успяха да изпълзят в коридора.

Пътниците от двете долни палуби водеха най-трудната борба за живот в изпълнените с дим, наклонени коридори, залети от мазни потоци черна вода. Постепенно хората започнаха да се струпват в аварийните пунктове и зачакаха инструкции.

Когато корабите се сблъскаха, капитан Каламаи се намираше в противоположния, незасегнат край на мостика. Излязъл от първоначалния шок, той дръпна лостовете на машинния телеграф в положение «стоп». В крайна сметка корабът застина в гъстата мъгла.

Вторият помощник отиде до инклиномера — инструмент, измерващ крена 17на кораба.

— Осемнадесет градуса — каза той. След няколко минути добави: — Деветнадесет.

Ледени пръсти сграбиха сърцето на капитана. Кренът не биваше да е повече от петнадесет градуса, дори и при два наводнени изцяло отсека. При наклон над двадесет градуса изолираните отсеци щяха да се наводнят.

Логиката му казваше, че положението е непонятно. Проектантите на кораба гарантираха хоризонталното му положение при наводнена, която и да било двойка от изолираните един от друг отсеци. Поиска доклади за размера на бедствието от всяка палуба, най-вече за състоянието на преградите, и разпореди излъчване на SOS сигнал заедно с координатите на кораба.

Офицерите дотичаха с докладите си. Хората от машинното изпомпваха водата от помещенията по десния борд, но тя нахлуваше с по-голям дебит от изпомпвания. Наводнено бе котелното и водата проникваше в още две помещения.

Проблемът идваше от палуба А, чието предназначение бе да служи като стоманен капак върху водонепроницаемите вертикални прегради, разделящи корпуса на отделни отседи. Водата нахлуваше през пасажерските стълбища надолу.

Вторият офицер съобщи новите показания:

— Двадесет и два градуса.

За капитан Каламаи не бе необходимо да поглежда инклиномера, за да разбере, че кренът е преминал точката, при която би могъл да се коригира. Достатъчно красноречив бе наклонът на затрупания с карти под.