Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Осемдесет и девет — разпореди на рулевия. Щурвалът се завъртя надясно, отклонявайки кораба леко на юг, по-близо до първоначално зададения курс.

Рулевите се смениха, както правеха това на всеки осемдесет минути. Подвахтеният Ларс Ханзен се появи и пое руля.

Нилсон направи гримаса, не особено доволен от смяната. Той никога не се чувстваше уютно, когато споделяше вахтата си с този човек. Шведският флот е чист бизнес. Офицерите разговарят с екипажа само за да му дадат разпореждания. За шеги и закачки просто няма място. Нилсон понякога нарушаваше това правило, разменяйки тихичко шега или по някое язвително наблюдение с член на екипажа. С Ханзен — никога. Това бе първото плаване на Ханзен със «Стокхолм». Дойде в последния миг, в замяна на титуляр, който не се яви на борда. Според документите, той бе обиколил доста кораби. И все пак никой още не бе успял да си състави някаква представа за него, което направо не бе за вярване. Беше висок и широкоплещест, с изпито лице и ниско остригана руса коса. Същото описание би подхождало за още няколко милиона скандинавци на по двадесетина години. Трудно можеше да се забрави лицето на Ханзен. Жесток белезникав белег минаваше от изпъкналата му скула почти до дясното ъгълче на устата, така че устните му изглеждаха изкривени в гротескна усмивка. Ханзен бе плавал главно на товарни кораби, което би могло да обясни неговата анонимност. Нилсон подозираше, че причината беше по-скоро във вътрешната му нагласа. Беше затворен, говореше само ако го заговорят и при това малко. Никой не го бе питал за белега. Оказа се добър моряк, трябваше да признае Нилсон. Заповедите изпълняваше с разбиране и без въпроси. Поради тази причина Нилсон бе озадачен, когато погледна компаса. При други вахти Ханзен бе доказал, че е опитен рулеви. Сега оставяше кораба да се шляе, сякаш умът му бе другаде. Нилсон знаеше, че трябва малко време, за да се усети рулят. И все пак, ако забравим за течението, воденето на съда не представляваше някаква трудност. Няма виещ вятър. Няма гигантски вълни, които да се разбиват по палубата. Просто завърташ колелото малко в едната посока, малко в другата.

Нилсон провери жирокомпаса. Никакво съмнение. Корабът се отклоняваше по малко. Застана плътно до рулевия:

— Дръж здраво курса, Ханзен! — каза му шеговито. — Това не ти е военен кораб.

Главата на моряка се завъртя на мускулестия врат. Отразената от компаса светлина придаде животински блясък на очите му и подчерта дълбочината на белега. Погледът му сякаш бе нажежен. Усетил някаква потискана нападателност, Нилсон инстинктивно почти отстъпи. Все пак упорито остана на мястото си и посочи цифрите на курсопоказателя.

Рулевият го погледна безизразно и след няколко секунди почти незабележимо кимна. Нилсон се убеди, че курсът е стабилен, промърмори одобрително и се скри в щурманската кабина. Тръпки ме побиват от тоя Ханзен, помисли си, като потрепери, и взе нова позивна, за да провери резултата от маневрата. Нещо не е като хората. Дори и след двуградусовата корекция в южно направление «Стокхолм» пак си беше на три мили северно от курса. Влезе обратно в рубката и нареди, без да гледа Ханзен:

— Два градуса надясно!

Ханзен отпусна колелото до деветдесет и един градуса. Нилсон промени цифрите в курсопоказателя и остана при компаса, докато се убеди, че Ханзен е повел съда по новия курс. После се надвеси над радарния екран и от отражението, лицето му доби жълтеникав оттенък. Електронният лъч активира ярка точка в левия край на екрана, на около дванадесет мили разстояние. Нилсон вдигна вежди. «Стокхолм» си имаше компания.

Без Нилсон да може да усети, корпусът и надстройките на «Стокхолм» бяха опипани от невидими електронни вълни, които се върнаха към въртящата се радарна антена, високо над мостика на друг кораб, понесъл се с висока скорост насреща. Няколко минути по-рано офицерът, обслужващ радара в просторния мостик на италианския пътнически кораб «Андреа Дориа», се обърна към набит мъж с морска барета и тъмносиня униформа:

— Капитане, виждам кораб на седемнадесет мили и на четири градуса по щирборда.

Радарният екран бе под непрестанно наблюдение при двадесет мили обхват от три часа, когато капитан Пиеро Каламаи излезе на крилото и забеляза призрачни сиви сенки да се полюшват над западните води, като души на удавници. Капитанът разпореди незабавно да се премине в режим за плаване в мъгла. Петстотин седемдесет и двамата членове на екипажа бяха поставени в положение на тревога. Сирената за мъгла виеше на всеки сто секунди. Външният наблюдател се премести на носа, откъдето имаше по-добра видимост. Екипажът на машинното отделение бе поставен в положение на готовност, за да може да се намеси веднага при спешен случай. Водонепроницаемите прегради, разделящи единадесетте отсека на кораба, бяха затворени.