Клайв Къслър: Загадката „Серпента"

Мостикът на «Стокхолм» бе разделен на две — шестметрова рулева рубка отпред и щурманска кабина отзад. Вратите отстрани на рубката бяха отворени към двете странични площадки (крила), за да минава лекият югозападен бриз. В двата края на мостика, имаше по един радарен екран и машинен телеграф. В средата на рубката върху дървена площадка, издигната на десетина сантиметра над полирания под, стоеше рулевият. Той бе с гръб към разделителната стена, здраво хванал щурвала 12, впил очи в жирокомпаса 13от лявата си страна. Точно пред него, под средния прозорец, бе разположен курсопоказателят. Трите дървени панела в него бяха изрисувани с големи цифри, за да привличат вниманието на рулевия върху зададения курс. Те показваха 090.

Нилсон се бе качил няколко минути преди началото на вахтата си в осем и половина, за да прегледа метеорологичните съобщения. За района на нантъкетския маяк се предвиждаше мъгла. Нищо изненадващо. Топлите води на тамошните плитчини си бяха цяла фабрика за мъгла. Освобождаващият се от вахта офицер му съобщи, че «Стокхолм» следва курс съвсем леко по-северен от определения от капитана. Колко по-северен, не можеше да каже. Радиомаяците бяха твърде отдалечени, за да се придържат към позивните им. Нилсон се усмихна. Никаква изненада и по този въпрос. Капитанът винаги следваше този курс — на двадесет мили северно от линията, препоръчвана от международните конвенции. Тя не беше задължителна, а капитанът предпочиташе по-северното трасе, тъй като така се пестеше време и гориво. Скандинавските капитани не дават вахта и по принцип оставят кораба под командването на един офицер. Нилсон бързо се зае с поредица от задачи. Обходи мостика. Провери радара отдясно. Погледна и двата машинни телеграфа, за да се убеди, че са в положение «пълен напред». Хвърли един поглед към водната повърхност от крилото. Убеди се, че двете бели навигационни светлини на върха на мачтата са включени. Влезе обратно в рубката. Погледна изпитателно жирокомпаса. Подметна закачка към рулевия. Разходи се още малко напред-назад. Към девет, от каютата си точно под мостика, където бе вечерял, се качи капитанът. Мълчаливец в края на петдесетте, той изглеждаше по-стар с ръбестия си профил, подобен на излизан от безмилостните вълни морски нос. Стойката му бе все още изправена като щик, а униформата — с ръбове като остриета на бръсначи. Сини като айсберг очи будно проблясваха от обветрените развалини на червендалестото лице. Десетина минути той се разхожда зад мостика, вперил поглед в океана и душейки топлия въздух като птичар, силещ се да поеме следата на фазан. После влезе в рубката и проучи навигационните карти, сякаш търсеше някакво знамение в тях. След миг каза:

— Променете курса на осемдесет и седем градуса.

Нилсон превъртя огромните зарове на курсопоказателя на 087. Капитанът остана достатъчно дълго, за да се убеди, че рулевият завърта щурвала, колкото е необходимо, после се прибра в каютата си. Обратно в щурманската кабина, Нилсон изтри стария курс от деветдесет градуса, прокара с молив разпоредения нов от капитана и определи местоположението на кораба чрез изчисление. Продължи траекторията му, съобразно курса и скоростта и отбеляза едно «Х». Новият курс трябваше да ги изведе на пет мили от маяка. Нилсон прецени, че силните течения от север ще съкратят това разстояние до две мили. Отиде при десния радар и промени обхвата му от петнадесет на петдесет мили. Тъничкият жълт електронен лъч показа елегантната ръка на Кейп Код и островите Нантъкет и Мартас уайнярд. При такъв обхват корабите бяха твърде дребни обекти, за да бъдат различени на екрана. Нилсон го върна обратно на петнадесет мили и възобнови разходките си. Към десет часа капитанът се появи отново.

— Имам писмена работа в каютата си — обяви той. — Ще разпоредя промяна в курса северно след два часа. Ако видите маяка по-рано, извикайте ме! — Той примижа срещу прозореца, сякаш усещаше зад него нещо, което не можеше да съзре. — Или пък, ако се появи мъгла или времето се влоши.

В момента «Стокхолм» беше на четиридесет мили западно от маяка — достатъчно близо, за да улови позивната му по радиото. Електронният курсопоказател предупреждаваше, че корабът следва курс с две мили северно от разпоредения от капитана. Вероятно теченията го отклоняват, реши Нилсон. Нов сигнал след шест минути показа, че корабът е почти три мили северно от курса си. Все още няма причини за тревога — просто трябва да си отваря очите. Дежурна заповед гласеше, че при отклонение от курса се вика капитанът. Нилсон си представи изражението на капитанското набраздено лице с едва прикривано презрение в ония погълнали морето очи. «И вие ме викате да се кача тук от кабината си заради това?» Нилсон почеса замислен брадичката си. Може би проблемът беше в курсопоказателя. Може би позивните бяха все още слаби за точно привързване. Нилсон знаеше, че изцяло зависи от волята на капитана. Но все пак той бе и вахтен офицер. И взе решение: