Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Палубата за разходки бе така проектирана, че пасажерите да могат да се качват през плъзгащите се прозорци в лодките, увиснали под тях. Офицерите и каквото бе останало от членовете на екипажа се мъчеха безуспешно да освободят спасителните лодки. Подемниците не бяха пригодени за работа под голям ъгъл и нямаше как лодките да се освободят от тях. Сърцето на Анджело примря. Значи затова пътниците не получават инструкции да напуснат кораба. Капитанът се опасяваше от паника!

С половината лодки, отвеждащи екипажа, и другата — неизползваеми — нямаше да има достатъчно място за пасажерите. А както изглежда, нямаше да стигнат и спасителните жилетки. Потънеше ли корабът, за пътниците нямаше спасение. За миг му мина през главата да се върне на десния борд и да избяга от кораба с останалите. Пропъди тази мисъл, награби наръч спасителни жилетки от друг член на екипажа и започна да ги раздава. Проклетият му сицилиански кодекс на честта. Някой ден ще си загине заради него.

— Анджело!

Някакво окървавено привидение си пробиваше път през смазващата всичко тълпа и го викаше по име.

— Анджело, аз съм, Джейк Карей.

Високият американец с хубавата жена. Мисис Карей бе достатъчно възрастна да му бъде майка, но mamma miа 20, какви големи красиви очи и как само допълнителните килограми на средната възраст бяха допринесли за зрялата чувственост на някога младежките форми. Анджело се бе влюбил начаса с невинността на младежката страст. Семейство Карей бяха щедри с бакшишите и което бе по-важно — отнасяха се към него с уважение. Някои други, дори сънародници, гледаха отвисоко на тъмния му сицилиански тен.

Тоя Джейк Карей беше жива илюстрация на американския просперитет. Все още във форма в средата на петдесетте си години, изпънал с широки рамене спортното си сако, с добре оформена сива прическа и загоряло лице. От тазвечерния добре облечен пасажер нямаше и помен. Забързаният към него мъж с див поглед носеше раздрана, потънала в прах и мръсотия пижама, украсена с голямо червено петно отпред. Той дойде при Анджело и го стисна за ръката така силно, че му причини болка.

— Слава богу, един познат — каза изтощен.

Анджело обиколи с поглед тълпата.

— Къде е синьора Карей?

— Затисната е в каютата. Трябва ми помощта ти. — В очите му горяха пламъци.

— Идвам — каза Анджело без капка колебание.

Повика един стюард, посочи му спасителните жилетки и последва Карей към най-близкото стълбище. Американецът наведе глава като бик и си запробива път през човешкия наплив, устремен нагоре към палубата. Анджело се бе хванал за омазненото горнище на пижамата на Карей, за да не го загуби. Качиха се на горната палуба, където се намираха по-голямата част от първокласните кабини. Вече само малцина изостанали и омазнени, си пробиваха път по коридорите.

Анджело бе поразен, когато видя мисис Карей. Изглеждаше като излязла от средновековен сандък за изтезания. Очите ѝ бяха затворени и за момент той си помисли, че е мъртва, но когато съпругът ѝ я докосна леко, клепачите ѝ помръднаха.

— Нали ти казах, че ще се върна, скъпа — промълви Карей. — Ето, виж, Анджело е дошъл на помощ.

Анджело пое ръката ѝ и галантно я целуна. Тя го дари с ослепителна усмивка.

Двамата мъже сграбчиха рамката и я задърпаха, сумтейки не толкова от напрежение, колкото от гняв, забравили болката, която врязаният в дланите им метал причиняваше. Рамката поддаде с няколко сантиметра повече от преди. Щом я пуснаха, тя се върна на мястото си. При всеки нов опит мисис Карей стискаше устни и очи. Карей изруга. Толкова пъти си бе пробивал път с груба сила и бе печелил. Не и сега.

— Трябват още хора — каза той задъхан.

Анджело сви рамене притеснен:

— Повечето от екипажа са вече в лодките.

— Исусе! — прошепна Карей. Достатъчно трудно бе да намери Анджело. Той се замисли за момент, разглеждайки проблема като инженер. — Можем да се справим и само двамата — каза най-накрая. — Стига да имаме крик.

— Какво? — Сервитьорът беше озадачен.

— Крик. — Карей търсеше вярната дума, отказа се и направи движения, сякаш помпа с ръце. — За автомобил.

Тъмните очи на Анджело светнаха с разбиране.

— А — каза той, — лост. За кола.

— Именно — отвърна Карей с нарастващо въодушевление. — Гледай, можем да разпънем тук, така че да направим достатъчно място и да измъкнем Майра.

— Si 21. В гаража. Ще се върна.

— Да, точно така. Гаража. — Карей погледна измъченото лице на жена си. — Но трябва да побързаш.