Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Счупени рамене и таз.

Двама от хората на Хъл се приближиха с алуминиева носилка кошница.

— Вдигнете първо този човек — нареди им той. — И внимавайте с него. Ранен е в гърба.

Парамедиците внимателно наместиха отпуснатото тяло на Лили върху носилката и нагласиха въжетата за вдигането й нагоре. Пит с благодарност забеляза колко бързо и гладко се движи подемният механизъм. Само след три минути Хъл се върна за Тиди.

— Добре, майоре. Сега да вземем малката дама.

— Отнасяйте се внимателно с нея, капитане. Тя е личната секретарка на самия адмирал Сандекър.

Явно нищо не можеше да изненада Хъл за дълго. Учудването проблесна в очите му само за миг.

— Я виж ти — изгърмя гласът му. — При това положение ще придружа дамата лично.

Хъл внимателно вдигна Тиди в огромните си ръце и я отнесе до готовия кош. После, верен на думата си, застана до нея и се изкачи догоре, където я настани удобно в топлата палатка, преди да се върне да ръководи отново спасителната операция.

Пит измъкна пакета от подмишницата си и бавно тръгна по неравното дъно на дефилето, докато стигна руския дипломат.

— Господин Тамарезтов, как я карате?

— Руснакът се радва на студа, майор Пит. — Той загреба от малкото натрупан по гърдите му сняг. — Москва няма да е Москва без пълен снежен сезон. За мене той е като пясъка от пустинята за арабина — зло, което е част от самия ми живот.

— Изпитвате ли болка?

— Старият болшевик никога няма да си признае, че го боли.

— Жалко — махна с ръка Пит.

— Жалко? — повтори Тамарезтов. Той изгледа подозрително Пит.

— Да, тъкмо се канех да ви предложа нещо, за което е гарантирано, че премахва неразположението, предизвикано от хрема, главоболие и лошо храносмилане.

— Отново американски хумор, така ли, майоре?

Пит остави лека усмивка да се разлее по лицето му.

— Американски сарказъм — поправи го той. — Главната причина толкова често да не ни разбират чужденците. Средният американец има саркастична жилка, на която е трудно да се даде обяснение. — Седна до Тамарезтов и извади бутилката водка. — Ето ви например резултата от моята разходка до магазина за спиртни напитки на ъгъла.

Тамарезтов можа единствено да се вторачи невярващо.

— Дадена дума, хвърлен камък. — Пит обгърна главата на руснака и наклони бутилката към наранените му устни. — Ето, пийнете малко от това.

Тамарезтов с лекота погълна една четвърт от бутилката, преди Пит да я отдръпне. Кимна с глава и измърмори колко е благодарен. После очите му станаха топли и проницателни.

— Наша, истинска съветска водка. Как успяхте да я намерите?

Пит пъхна водката под мишницата на Тамарезтов.

— Продаваха я. — После стана и се обърна.

— Майор Пит.

— Да?

— Благодаря — простичко каза Тамарезтов.

Беше покрит със сняг и лежеше, отправил празен поглед в небето, когато Пит го откри. Спокойното му лице имаше изражението на човек, незасегнат от болката, щастлив и накрая доволен от себе си. Един от медиците се беше навел над него и го преглеждаше.

— Сърцето ли? — попита тихо Пит, като че ли се боеше да не го събуди.

— Като се има предвид възрастта му, много е вероятно, сър. — Медикът се обърна към Хъл, който стоеше на няколко крачки от тях. — Да го евакуираме ли сега, капитане?

— Нека си лежи — отвърна Хъл. — Нашата работа е да спасим живите. Този е мъртъв. Докато можем да се надяваме, че имаме шанс да спасим когото и да било от останалите, грижите ни трябва да са насочени натам.

— Прав сте, разбира се — уморено се съгласи Пит. — Вие сте шефът тук, капитане.

Тонът на Хъл омекна.

— Познавахте ли този човек?

— Иска ми се да го бях познавал по-добре. Името му е Сам Кели.

Името явно не означаваше нищо за Хъл.

— Защо не ни позволите да ви качим горе, майоре. Вие самият никак не сте добре.

— Не, ще постоя тук със Сам.

Пит се пресегна и внимателно затвори очите на Кели за последен път, после леко избръска снежинките от сбръчканото старо лице. Взе пура от кутията, на която личеше любимата марка на Сандекър, и я пъхна в горния джоб на Кели.

Хъл остана неподвижен почти минута, като търсеше подходящи думи. Накани се да каже нещо, след това се отказа и просто кимна в мълчаливо съгласие. Обърна се и отново се зае с работата си.

Сандекър затвори папката, остави я и се наведе, като че ли се канеше да скочи.

— Ако сте дошли да искате разрешението ми, отговорът е недвусмислено не!

— Поставяте ме в неловко положение, господин адмирал.