Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Някога работех със селскостопански самолет в Оклахома — отвърна Кашман.

— И как се оказа механик във Военновъздушните сили след това?

— Един ден боклукът, с който летях, се разкашля лошо. Изора пасището на фермера и закла най-добрите му крави години преди да им е дошло времето. Кой ли не наоколо заведе дело срещу мене. Така че бях напълно разорен, напуснах стопанството и постъпих в армията.

Пит не можа да не се усмихне, докато гледаше през люка реката на шестдесет метра под тях. От тази височина лесно забеляза наклоненото хълмче, където Андурсон го беше намерил. Но сега видя и нещо, което не очакваше. Почти несъзнателно забеляза дълга права линия, която се простираше на юг. Отвори страничното прозорче, за да се убеди. Беше си там — по-тъмна отсянка на зеленото на фона на светлата тундра. Собствените му стъпки, затъвали в меката земя, бяха оставили пътека, която можеше да се следва така лесно, както осовата линия в средата на шосе.

Пит усети погледа на Кашман и посочи земята.

— На юг. Следвай тъмната линия на юг.

Кашман наклони самолета и за миг погледна през страничния люк. После кимна и обърна носа на тримоторната машина на юг. След петнадесет минути продължаваше да се чуди на безпогрешната следа, която Пит бе оставил по време на пътя си към реката. Освен незначителните отклонения около някои неравности човешкият отпечатък върху земята беше прав почти като водопроводна тръба. На стария самолет му бяха необходими само петнадесет минути, за да измине разстоянието, над което Пит се беше потил няколко часа.

— Ето го там — извика Пит. — При напуканата падинка, където стъпките ми свършват.

— Къде предлагате да се приземя, господин майор?

— Успоредно на ръба на дефилето. Има един равен участък с ширина около петдесет метра от изток на запад.

Небето се затъмняваше все повече, явно скоро щеше да завали сняг. Кашман още се спускаше, когато първите снежинки залепнаха по предното стъкло. Пит беше спечелил състезанието и се бе озовал на финала в последния момент.

Кашман се приземи благополучно, даже гладко, като се имаха предвид неравният терен и силният вятър. Беше изчислил кацането си така, че вратата на кабината се оказа само на три метра от стръмната яма.

Колелата едва бяха спрели, когато Пит изскочи от самолета и се плъзна към дъното на дефилето. Зад него хората на Хъл започнаха методично да разтоварват принадлежностите си и да ги подреждат на навлажняващата се земя. Двама от парамедиците развиха въжета и ги хвърлиха по ската, за да вдигат после оцелелите. Пит не обръщаше внимание на всичко това. Имаше единственото желание да бъде първият в този леден участък от ада.

Стигна до Лили, който още лежеше по гръб, а Тиди беше свита до него с глава между ръцете си. Говореше нещо на Лили, но Пит не разбираше думите, тъй като гласът й беше само слаб, дрезгав шепот; изглежда, се опита да се усмихне, но устните й само се свиха в жална гримаса, а нито в гласа, нито в очите й имаше нещо весело. Пит отиде зад нея и леко докосна мократа й коса.

— Изглежда, вие двамата сте станали доста добри приятели.

Тиди се завъртя и смаяно се взря в надвесената над нея фигура.

— Милостиви боже, ти се върна. — Пресегна се и докосна ръката му. — Стори ми се, че чух самолет. Господи, това е прекрасно — ти се върна.

— Да. — Пит се усмихна леко, после кимна към Лили. — Как е той?

— Не знам — уморено отвърна тя. — Просто не знам. Загуби съзнание преди около половин час.

Пит коленичи и сложи глава на гърдите на Лили. Дишането му беше бавно и равномерно.

— Ще се оправи. Това момче е изключително яко. Големият въпрос е дали някога ще може отново да ходи.

Тиди опря лице в ръката на Пит и започна да хлипа, като дъхът й излизаше в конвулсивни хрипове — шокът, болката и облекчението я бяха залели като огромна вълна. Той я прегърна силно, без да каже нищо. Все още държеше треперещото тяло и галеше косата й като на малко момиче, когато се приближи капитан Хъл.

— Вземете момичето първо — помоли Пит. — Глезените й са счупени.

— Хората ми вдигнаха палатка за първа помощ горе. Печката в момента я затопля. Ще й бъде добре там, докато исландската спасителна служба я превози до Рейкявик. — Хъл уморено изтри очи. — Всъдеходите им вече се насочват към нашите радиосигнали.

— Но не можете ли да я отнесете по въздуха?

Хъл поклати глава.

— Съжалявам, майоре. Старата машина е в състояние да побере само осем носилки на един курс. Първият рейс ще бъде с най-лошо пострадалите. Това е един от случаите, когато дамите ще трябва да почакат. — Погледна към Лили. — Много зле ли е този?