Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Беше като излизане от матката, като раждане наново, когато се измъкна от самолета. Откритата вода сега беше станала по-тъмна, отколкото на влизане. След като провери опашката, се премести към десния двигател. Там нямаше надежда — почти целият беше потънал в тинята на дъното. Потръгна му с левия двигател. Не само стигна лесно до него, но кожухът му беше отчупен и турбините стояха открити за оглед. Но съдбата явно не беше на негова страна. Откри мястото, където трябваше да се намира разпознавателната табела. Нямаше я. Стърчаха само четирите медни винта, които някога я бяха придържали.

Пит ядосано удари юмрук в отливката. Нямаше смисъл да търси повече. Явно всички отличителни знаци — по инструментите, електроинсталацията и останалите механични принадлежности на самолета — щяха да се окажат изтрити. Той прокле ума, който стоеше зад това. Изглеждаше немислимо човек да прецени и да направи планове за всички възможни злополуки. Въпреки почти ледената вода под маската му се появиха капчици пот. Умът му работеше безцелно, поставяше си въпроси и им отговаряше, но не стигаше до решение. Без да мисли, почти несъзнателно той проследи движенията на розовата рибка. Беше го последвала от кабината и сега се въртеше около сребрист предмет на около метър от носа на самолета. Пит задържа поглед върху рибката почти тридесет секунди, без да усеща нищо, освен отделящите се от него мехури, след което накрая реагира и разпозна в дългата сребърна туба хидравличния ресор на предното колело.

Бързо се прехвърли там и огледа цилиндъра внимателно. Ударът го беше откъснал от подпората му и го бе запратил заедно с гумата и колелото чак там. И тук положението беше същото — серийният номер на производителя беше изпилен от алуминиевия кожух. После, тъкмо когато се канеше да поеме нагоре, хвърли последен поглед надолу. В края на кожуха, където хидравличните тръбички се бяха отделили от свръзката си, Пит забеляза малък знак, две грубо издълбани в метала букви — SC. Като смъкна отвертката от колана си, постави нейните инициали до другите. Буквите DP бяха същите като тези SC.

Добре. Нямаше смисъл да се мотае повече тук, помисли си. Въздухът се дишаше все по-трудно — белег, че кислородът в бутилката му намалява. Издърпа клапана на резервата и се отправи нагоре. Розовата рибка го следваше, така че той се обърна, препречи с ръка пътя й, а после запрати морското същество зад една скала. Пит се усмихна и кимна. Игривият му компаньон трябваше да си потърси нов приятел.

Обърна се по гръб на дълбочина петнадесет метра и погледна право нагоре, където трябваше да е повърхността, защото искаше да се ориентира спрямо „Гримси“. Светлината беше еднаква отвсякъде, само издигащите се мехурчета показваха къде е неговата природна среда. Там бавно започна да просветлява, но все още беше много по-тъмно, отколкото при спускането му от „Гримси“. Нетърпеливата глава на Пит се показа от водата и бе погълната от дебелото наметало на мъглата. Господи, помисли си, невъзможно щеше да е да намери кораба в тая супа. Да се отправи към брега беше в най-добрия случай все едно да заложи едно към четири.

Пит свали кислородните бутилки, вързани към вече откопчания му колан с тежести, и пусна всичко към дъното. Сега можеше да плува спокойно благодарение на гумения си костюм за гмуркане. Остана притихнал, като едва дишаше, и се заслуша за някакъв звук през гъстото сиво одеяло. В началото чуваше само как водата се плиска около тялото му. После ушите му доловиха слаб дрезгав глас… глас, който пееше монотонно някаква детска песничка. Пит сложи длани до ушите си, като усили звука и определи откъде идва. Заплува с икономичен бруст и като измина петнадесетина метра, спря. Фалшивото пеене се чуваше по-силно. След пет минути докосна дясната страна на „Гримси“ и се издърпа на борда.

— Добре ли си поплува? — попита го Сандекър, като че ли си бяха говорили допреди малко.

— Не беше приятно, а едва ли е и полезно. — Пит разкопча горнището на костюма и разкри косматите си гърди. Захили се на адмирала. — Смешно нещо. Мога да се закълна, че чух сирена за мъгла.

— Не е било сирена, а баритонът от някогашния квартет на военното училище в Анаполис, випуск 1939.

— Никога гласът ви не е бил толкова добър, господин адмирал. — Пит погледна Сандекър в очите. — Благодаря.

Сандекър се усмихна.

— Недей да благодариш на мене. Благодари на Тиди. На нея й се наложи да изпее десет куплета.

В същия момент тя изплува от мъглата и го прегърна.