Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Един тъжен човечец с приятни зелени очи, уголемени от дебелите стъкла на очилата му в метални рамки, излезе и се представи като доктор Йонсон. След като огледа Хънуел, той отведе Пит в къщата си, заши и превърза осемсантиметровата рана на главата му и го накара да смени дрехите си със сухи. По-късно, докато Пит вкусваше от силното кафе и шнапса, които лекарят го застави да изпие, влязоха момчето и баща му.

Момчето кимна на Пит и заговори:

— Баща ми ще го приеме за голяма чест, ако би могъл да откара вас и приятеля ви в Рейкявик при положение, че сте тръгнали за там.

Пит се изправи и се загледа за миг в топлите сиви очи на бащата.

— Кажи на баща си, че съм му много признателен, а честта е изцяло моя. — Пит протегна ръка и исландецът здраво я стисна.

Момчето преведе. Баща му просто кимна и после, без да кажат нищо повече, двамата се обърнаха и излязоха.

Пит запали цигара и погледна въпросително доктор Йонсон.

— Странен народ е вашият, докторе. Всички, изглежда, преливате от вътрешна топлота и любезност, докато отвън като че ли сте лишени от всякакви чувства.

— Ще откриете, че жителите на Рейкявик са по-открити. Тук е провинцията — родили сме се на изолиран и почти гол, но прекрасен остров. Исландците, които живеят далеч от града, не са много словоохотливи; почти успяваме да разберем мислите помежду си, преди да сме ги изрекли. Животът и любовта са обикновено нещо; смъртта е естествено приемано събитие.

— Чудех се защо и децата изглеждат така спокойни, когато седят редом с труп.

— Смъртта за нас е само разделяне, при това видимо. Защото вижте — ръката на лекаря посочи през големия прозорец гробищните камъни в черковния двор, — тези, които са поели преди нас, още са там.

Пит погледа няколко мига надгробните паметници, всеки разположен под свой ъгъл сред зелената мъхната трева. После вниманието му бе привлечено от фермера, който носеше ръчно изработен чамов ковчег към ленд ровъра. Внимателно изчака, докато едрият и мълчалив човек вдигна трупа на Хънуел и го положи в традиционно изработената кутия със силата и нежността, която би проявил млад баща към бебето си.

— Как се казва фермерът? — попита Пит.

— Мундсон, Торнстейн Мундсон. А синът му се казва Бярни.

Пит остана на прозореца, докато ковчегът бе изблъскан бавно в каросерията на камиона. После се обърна.

— Винаги ще се чудя дали доктор Хънуел би останал жив, ако бях постъпил другояче.

— Кой би могъл да знае? Помнете, приятелю, че ако бяхте се родили десет минути по-рано или десет минути по-късно, пътищата ви можеше никога да не се пресекат.

Пит се усмихна.

— Разбирам ви. Но истината е, че животът му беше в ръцете ми, а аз обърках нещата и не го опазих. — Поколеба се, когато в ума му отново изплува сцената. — На брега изгубих съзнание за половин час, след като превързах ръката му. Ако бях останал буден, може би нямаше да умре от кръвоизлива.

— Успокойте съвестта си. Вашият доктор Хънуел не е умрял от загуба на кръв. Причина е шокът от раняването му, шокът от катастрофата, шокът от попадането в ледената вода. Не, сигурен съм, и аутопсията ще го покаже, че застарялото му сърце е спряло много преди продължаващото кръвотечение. Годините му са били доста, а и сам видях, че не е бил особено жив и подвижен човек.

— Беше учен, океанограф, най-добрият.

— Тогава му завиждам.

Пит погледна селския лекар несигурно.

— Защо казвате това?

— Бил е човек на морето, умрял е край морето, което е обичал, и може би последните му мисли са били спокойни като водата.

— Говореше за Бога — смотолеви Пит.

— Бил е щастлив, а аз чувствам, че също ще бъда щастлив, когато ми дойде времето и ме сложат да почивам там, в черковния двор, само на стотина крачки от мястото, където съм се родил, и сред толкова много от хората, които съм обичал и за които съм се грижил.

— Бих искал и аз да притежавах склонността ви да оставате на едно място, докторе, но някъде в далечното минало имам прародител, който е бил циганин. Наследил съм страстта му за странстване. Три години е рекордът ми да се заседя на едно място.

— Това е интересен въпрос — кой от нас е по-щастливият?

Пит сви рамене.

— Един бог знае. Ушите на двама ни чуват биенето на различни барабанчици.

— В Исландия — подхвърли Йонсон — казваме, че следваме зова на различни рибари.

— Не сте се подчинили на призванието си, докторе. Трябвало е да станете поет.

— О, но аз съм поет. — Доктор Йонсон се засмя. — Във всяко село обаче има поне по четири-пет. Ще трябва да обиколите много места, за да откриете страна с повече грамотни хора от Исландия. Над пет хиляди книги се продават всяка година на двестате хиляди жители, колкото е населението ни…