Клайв Къслър - Виксън 03

Тя почувства, че стомахът й се свива, когато ноздрите й доловиха силната му мъжка миризма и обгърна с длани лицето му.

— Предполагам, че съм скочила от леглото на Хирам в твоето просто за да докажа, че щом той няма нужда от мен, аз мога лесно да се справям и без него.

— Съвършено човешка реакция.

Тя го целуна по бузата.

— Прости ми, Фредерик. В известен смисъл двамата с Хирам те използвахме, той — за да те спечели да съдействаш за подкрепата от страна на Конгреса, аз — за да го накарам по ученически да ревнува.

Дагът се усмихна.

— За първи път в живота си мога да кажа, че съм щастлив, задето някой се възползва от мен.

Тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята. Докато умело го разсъбличаше, каза с нисък глас:

— Този път ще ти покажа истинската Фелиша Колинс.

Беше доста след осем часа, когато двамата се отделиха един от друг. Тя се оказа далеч по-издръжлива, отколкото Дагът си бе представял. Страстта й беше непресъхваща. Той полежа известно време в леглото, заслушан в тананикането й под душа. После уморено стана, навлече късо кимоно и седна зад бюрото, за да сложи в ред разхвърляните върху него важни документи.

Фелиша зашляпа боса от банята и си облече рокля на червени и бели широки райета. Хареса външността си, отразена във високото колкото човешки ръст огледало. Имаше стройна и силна фигура; жизнеността, която струеше от гъвкавите й мускули, бе заличила напрежението в тях от буйната страст в ранната вечер. Трийсет и две годишна и все още неимоверно съблазнителна, заключи тя за себе си. Все още й оставаха цели няколко години, преди да позволи на импресариото й да започне да приема роли на матрона за нея, освен, разбира се, ако някой продуцент не й предложи вълнуващ сценарий и солиден процент от печалбата.

— Мислиш ли, че той ще победи? — прекъсна мечтанията й Дагът.

— Моля?

— Попитах дали мислиш, че Лусана може да победи Южноафриканските въоръжени сили.

— Едва ли аз съм тази, която е способна да направи валидно предвиждане за изхода от революцията — отвърна Фелиша. — Моята роля в АРА е само да намирам нужните финансови средства.

Той се захили.

— Без да споменаваме осигуряването на развлечения за войските, и най-вече за генералите.

— Е, това са допълнителни служебни облаги — разсмя се тя.

— Не ми отговори на въпроса.

Тя поклати глава.

— Дори с армия от един милион мъже Хирам никога не може да се надява да победи белите в съкрушителен дълъг конфликт. Французите и американците загубиха във Виетнам по същата причина, поради която падна и правителството на Родезия. Партизаните, водещи битки под прикритието на гъста джунгла, имат всички предимства. В ущърб на чернокожата кауза обаче осемдесет процента от Южна Африка е безплодна, открита земя, подходяща повече за бронирани сили и въздушни нападения.

— Тогава каква е гледната му точка?

— Хирам разчита на световната подкрепа и на икономически санкции, за да надвие и подчини господстващата бяла класа.

Дагът подпря брадичка върху огромните си длани.

— Той комунист ли е?

Фелиша се засмя, отмятайки глава назад.

— Ами! Хирам направи състояние като капиталист. Той е прекалено обсебен от мисълта как да печели пари, за да прегърне червената идея.

— Тогава как си обясняваш присъствието на виетнамски съветници и безплатно снабдяване от Китай?

— Просто се възползва от тях. Виетнамците са толкова революционно настроени, че с радост са готови да изпратят по въздуха специалисти по партизанска борба в блатата на Флорида, стига някой да ги покани. А колкото до щедростта на китайците, те са готови да целуват всеки задник, само и само да сложат крак върху континента, след като от него бъдат изритани осем отделни африкански нации.

— Той може да се озове върху плаващи пясъци, без да го осъзнава.

— Подценяваш Хирам — каза Фелиша. — Той ще отпрати азиатците в мига, в който те станат безполезни за АРА.

— Лесно е да се каже.

— Той много добре знае какво прави. Бъди сигурен в това. Само след девет месеца Хирам Лусана ще е седнал на мястото на министър-председателя в Кейптаун.

— График ли си е съставил?

— До ден и час.

Дагът бавно събра книжата по бюрото и ги подреди в спретната купчина.

— Приготви си багажа.

Грижливо оскубаните вежди на Фелиша се повдигнаха.

— За Найроби ли заминаваме?

— Не, за Вашингтон.

Властният му тон я изненада.

— Защо трябва да се връщам в Щатите с теб?

— Защото няма какво друго по-добро да правиш. Освен това завръщането ти у дома под ръка с уважаван конгресмен може по-бързо да възстанови предишния ти образ в очите на почитателите ти, помрачен от факта, че си живяла незаконно с известен отявлен революционер.