Клайв Къслър - Виксън 03

— Ще бъде в ръцете на генерала до утре вечер — обеща Мачита.

— Чудесно! А сега ще ви закарам до консулството.

— Има още едно нещо.

Ема го погледна през рамо.

— Целият съм в слух.

— Генералът иска да знае кой нападна фермата на Фокс в Натал.

Тъмните очи на Ема се спряха замислено върху лицето на майора.

— Вашият генерал има странно чувство за хумор. Уликите, оставени на мястото на клането, водят до вашата човеколюбива АРА.

— АРА е невинна. Трябва да научим истината.

Ема сви рамене.

— Добре, ще се погрижа за това.

Той включи на заден ход и излезе от паркинга. Осем минути по-късно остави Мачита пред мозамбикското консулство.

— Последен съвет, майоре.

Мачита се наведе до прозореца му.

— Казвайте.

— Добрият оперативен служител никога не взима първото такси, което му се предложи. Винаги се качвайте във второто или третото поред. Така няма да си имате неприятности.

Заслужено смъмрен, Мачита остана на тротоара, загледан в таксито, което бе погълнато от натовареното автомобилно движение на Претория.

Лъчите на слънцето в късния следобед пропълзяха върху парапета на балкона и огряха отпуснатото тяло, излежало се пред един от най-скъпите апартаменти на хотел „Ню Стенли“ в Найроби, Кения.

Фелиша Колинс беше със сутиен в ярки цветове и подходяща към него конгоанска пола над долната половина на банския си костюм. Тя се обърна на една страна, запали цигара и се размисли над действията си през последните няколко дни. В течение на годините беше спала с много мъже. Този факт не я безпокоеше. За първи път й се бе случило с шестнайсетгодишния й братовчед, когато тя беше четиринайсетгодишна. След време това преживяване избледня. Оттогава до двайсетгодишната си възраст беше имала най-малко десет мъже. Отдавна беше забравила имената на повечето от тях, а лицата им си спомняше съвсем смътно.

Любовниците, които идваха и си отиваха от леглото й през годините, когато тя пробиваше като амбициозна вокалистка, бяха директори на звукозаписни студиа, дисководещи, музиканти и композитори. Повечето й помагаха по някакъв начин да върви към върха. С внезапен успех дойде Холивуд и изцяло нов бурен и охолен живот.

Лица! Колко странно, размишляваше тя, че не можеше да си спомни чертите им, а споменът за спалните и техните мебели й беше все още толкова ярък. Удобните матраци, шарките на тапетите, обзавеждането на баните се бяха врязали в съзнанието й наред дори с различните украси по таваните.

Както за повечето жени, и за Фелиша сексът не стоеше на първо място сред другите начини на забавление. Напротив, безброй пъти й се е искало да се свие сама в леглото с някой хубав роман. Вече и лицето на Хирам Лусана започваше да избледнява като лицата на всички предишни нейни мъже.

Отначало тя презираше Дагът, презираше самата мисъл, че успяваше да я възбужда. Беше го обиждала при всяка възможност, която й се удадеше, а той оставаше неизменно любезен с нея. Нищо, което кажеше или направеше, не го ядосваше. Господи, как я влудяваше това! Едва ли не предпочиташе да се държи с нея като с робиня, за да може да оправдае омразата си, но не ставаше така. Фредерик Дагът беше прекалено хитър. Действаше с нея внимателно и предпазливо като рибар, сигурен, че е уловил рекордно едра риба с въдицата си.

Вратата на балкона се отвори и Дагът прекрачи прага. Фелиша седна и свали слънчевите си очила, когато сянката му падна върху тялото й.

— Дремеше ли?

Тя му се усмихна.

— Не, просто си мечтаех.

— Започва да захладнява. Не е лошо да се прибереш вътре.

Той я хвана за ръка и я издърпа да стане. Тя го погледна лукаво за миг, разкопча сутиена на банския си и притисна голата си гръд в него.

— Все още има време да се полюбим преди вечеря.

И двамата знаеха, че това е закачка. Откакто си тръгнаха заедно от лагера на Лусана, тя откликваше на сексуалните му манипулации с цялата страст на робот. За първи път й се случваше да играе такава роля.

— Защо?

Изразителните й кафяви очи се заковаха в неговите.

— Какво защо?

— Защо напусна Лусана и дойде с мен? Аз не съм мъж, чийто външен вид взима ума на жените. От четирийсет години насам гледам всеки ден грозното си лице в огледалото и не се залъгвам, че изглеждам като филмова звезда. Не бива да се държиш като разменна крава, Фелиша. Не си била собственост на Лусана, не си и моя собственост и предполагам, че няма да бъдеш собственост на никой мъж, който те пожелае. Можеше да кажеш и на двама ни с Лусана да вървим по дяволите, а ти тръгна с мен доброволно, прекалено доброволно. Защо?