Клайв Къслър - Виксън 03

Фелиша нацупи устни. Но в себе си призна, че Дагът има право. Продажбите на плочите й бяха спаднали, а обажданията на продуцентите се бяха разредили значително. Беше време, бързо заключи тя наум, да се върне в кариерата си отново до върха, до който бе стигнала.

— До половин час ще съм готова — рече тя.

Дагът кимна и се усмихна. Лека възбуда премина през тялото му. Ако, както твърдеше Фелиша, Лусана се окажеше почти сигурният фаворит да стане първият чернокож водач на Южна Африка, Дагът, подкрепяйки една печеливша кауза в Конгреса на САЩ, би могъл да си осигури огромно уважение от страна на колегите и избирателите си. Струваше си да рискува. А ако беше внимателен и подбираше думите и програмите си разумно, той можеше… просто можеше да отправи вече поглед към вицепрезидентството, най-сигурният трамплин към заветната му цел.

Лусана издигна ръка до нивото на очите си и с ловко движение на китката метна въдицата. Малкото парче сирене, увиснало на кукичката, цопна безшумно в реката и изчезна под повърхността й. Рибата беше там. Инстинктите на Лусана се изостриха от очакване. Нагазил до ханша във водата под сенките на дърветата, надвесени над брега, той започна да навива бавно влакното.

Едва този път — на осмото замятане — имаше клъвнала риба. Тя толкова здраво беше захапала стръвта и тъй силно пляскаше с опашка, за да се отскубне, че въдицата едва не се изхлузи от отпуснатата му ръка. Беше хванал огромна риба от рода на свирепата пираня, обитаваща водите на Амазонка в Южна Америка. Той размота малко от влакното и даде на рибата известна свобода на действие. Нямаше голям избор — въдицата почти се бе огънала надве. После, изведнъж, преди битката да се разгори, рибата заобиколи един потопен ствол, скъса влакното и избяга.

— Не знаех, че е възможно да се примами риба с парче сирене — отбеляза полковник Джумана. Той седеше на земята, облегнал гръб на едно дърво, и държеше плика, съдържащ краткото описание на операция „Дива роза“.

— Стръвта няма значение, ако рибата е гладна — отвърна Лусана и прегази водата до брега, за да сложи нова корда.

Джумана се обърна на една страна и обходи с поглед наоколо, за да провери дали охранителите на Лусана са на местата си и нащрек. Но загрижеността му беше напразна. Едва ли имаше други войници, които да служат по-предано и по-ревностно от тях. Те бяха жилести и сурови мъже, подбрани лично от Лусана не толкова заради безстрашието и здравата им физика, колкото заради интелигентността им. Войниците стояха на пост сред гъсталаците, стиснали здраво оръжието си в ръце.

Лусана се обърна, за да поднови ловуването си.

— Какво е заключението ти от това? — попита той.

Джумана погледна към плика в ръката си и направи скептична физиономия.

— Отмъкване, отмъкване на два милиона долара, нищо друго!

— Значи не приемаш написаното, така ли?

— Да, сър. Честно казано, не го приемам. — Джумана стана на крака и изчетка бойната си униформа. — Според мен този Ема е подхвърлил на майор Мачита трохи за огромна сума. — Той поклати глава. — Този доклад не казва нищо съществено, само посочва, че белите се канят да предприемат огромно терористично нападение някъде в света заедно с група чернокожи, които да минат като последователи на АРА. Южноафриканците не са толкова глупави, че да рискуват международен отзвук на такъв абсурден заговор.

Лусана метна въдицата.

— Добре, да предположим — само да предположим — че министър-председателят Кертсман е видял написаното на стената. Може и да се изкуши да предприеме отчаян риск, едно последно хвърляне на зара.

— Но как? И къде? — попита Джумана.

— Отговорите на тези въпроси, приятелю мой, ще дойдат само с двата милиона американски долара.

— Аз продължавам да гледам на операцията „Дива роза“ като на измама.

— Всъщност планът говори за известна гениалност — продължи Лусана. — Ако ударът цели нанасянето на тежки последствия, тогава набелязаният за жертва народ ще бъде провокиран да престане да съчувства на каузата ни и ще предложи оръжие и помощ за правителството на Кертсман.

— Въпросите нямат край — рече Джумана. — Коя държава е набелязана като цел?

— По моему Съединените щати.

Джумана хвърли плика на земята.

— Не обръщай внимание на тази глупава измама, мой генерале. Използвай парите за нещо по-добро. Вслушай се в предложението ми за поредица от нападения, с които да изплашим белите.

Джумана срещна стоманен поглед.