Клайв Къслър - Виксън 03

Лусана се обърна и бавно си запали цигара.

— Искате да открия преговорите с предложение в знак на признателност за вашата служба, така ли?

— Това няма да е необходимо. Аз вече… ъ-ъ-ъ… вече имам наум едно предложение.

— Моля, кажете го.

Усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Дагът.

— Госпожица Колинс.

Лусана го погледна изненадан.

— Виж ти, колко било прелестно това предложение. Само че не виждам какво тя би…

— Давате ми Фелиша Колинс и аз ще се погрижа комисията ми да гласува за подпомагане програмата за въоръжаване на вашата революция.

Фелиша скочи на крака, махагоновите й очи захвърляха гневни искри.

— Не мога да повярвам на ушите си!

— Приемете го като малка жертва в името на благородна кауза — каза саркастично Дагът.

— Хирам, за бога, кажи на този надут пуяк да си вдига партакешите и да изчезва оттук.

Лусана не отговори веднага. Гледаше в скута си и изчеткваше въображаема прашинка от острия като бръснач ръб на панталона си. Накрая заговори с тих глас:

— Съжалявам, Фелиша, но не мога да позволя на личните чувства да се намесват.

— Какво безобразие! — Тя го гледаше смаяна. — Вие и двамата сте побъркани, напълно побъркани, ако си въобразявате, че ще можете да ме предавате от ръка на ръка като чувал с брашно.

Лусана стана, приближи се до нея и докосна с устни челото й.

— Не ме намразвай. — Обърна се към Дагът и рече: — Приятно прекарване с трофея, който ми откраднахте!

И излезе от стаята.

Фелиша остана дълго време на мястото си, по лицето й изведнъж се изписа враждебност и смут, после, когато проумя какво е станало, очите й се наляха със сълзи. Нито възрази, нито се съпротивляваше, докато Дагът нежно я придърпа към себе си и я целуна.

— Мръсник! — прошепна тя. — Гаден мръсник! Надявам се, че си доволен.

— Не съвсем.

— Твоята точка от договора ти бе спазена. Какво повече искаш?

Той извади носна кърпа от малкия си джоб и попи замъглените й очи.

— Забравяш — захили се той подигравателно, — че ми дължиш един долар.

Питер де Ваал затвори папката с доклада за касапницата във фермата на Фокс и вдигна поглед; лицето му беше изпито и уморено.

— Още съм потресен от тази жестока и толкова безсмислена трагедия.

Фокс остана безмълвен. Той седеше от другата страна на бюрото на министъра на отбраната и натъпкваше с тютюн старата си лула. В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от шума на автомобилното движение на Претория, приглушен от прозорците с изглед към парка Бъргър.

Де Ваал пъхна папката в едно чекмедже и, избягвайки погледа на Фокс, продължи:

— Съжалявам, че нашите патрули не са успели да заловят диваците, отговорни за това.

— Само един човек е отговорен — каза с мрачно лице Фокс. — Ония, които са извършили клането, са действали под негово разпореждане.

— Знам какво си мислите, капитан Фокс, но ние нямаме доказателство, че зад тази работа стои Лусана.

— Убеден съм, че е той.

— Какво да ви кажа, дори да знаехме със сигурност, той се намира отвъд границите ни и ние не можем да го пипнем.

— Но аз мога.

— Как?

— Като се нагърбя да ръководя вашата операция „Дива роза“.

Де Ваал долови дълбоката омраза и желание за мъст, изпълващи Патрик Фокс. Стана и се доближи до прозореца.

— Съчувствам ви напълно, капитане — заговори той, гледайки към цъфналите тропически дървета, разкрасяващи града, — но отговорът ми е „не“.

— Но защо?

— „Дива роза“ е чудовищен замисъл. Ако операцията се провали, последствията ще се отразят катастрофално на нашето правителство.

— Нищо подобно, по дяволите! — кипна той. — Трагедията с фермата ми е само начален удар. Лусана и проклетата му банда трябва да бъдат спрени, преди цялата страна да е залята от кръв.

— Рискът далеч превишава вероятния успех.

— Аз няма да допусна провал — рече студено Фокс.

Де Ваал имаше вид на човек, разкъсван от съвестта си. Закрачи нервно из стаята, после изведнъж спря и се вгледа във Фокс.

— Не мога да ви осигуря благополучно измъкване, когато му дойде времето. А Министерството на отбраната ще отрече, разбира се, всякаква връзка с операцията, ако бъдете разкрит.

— Разбирам — въздъхна дълбоко Фокс и в следващия миг в главата му изплува една мисъл. — Между другото, по повод срещата ни във влака, господин министър, как успяхте да пристигнете толкова бързо от операционната зала в болницата в Дурбан до гарата в Пемброук?

За първи път Де Ваал се усмихна.