Клайв Къслър - Виксън 03

— Изглежда, че е доста загадъчен човек — вметна Джумана.

— Може би — призна Мачита. — Ема се материализира, когато най-малко очакваме.

— Ема ли?

— Това е кодовото му име.

— Тогава въпросното лице или има извратено чувство за хумор, или е травестит — отбеляза Лусана.

— Това не знам, генерале.

— Как се свързвате с него?

— Не се свързвам. Той ни се обажда, когато има полезна информация за продан.

Джумана се намръщи.

— Каква ни е гаранцията, че той не ни снабдява с фалшиви сведения?

— Досега всичко, което ни е предал от министерството, е било сто процента истина.

Лусана погледна към Мачита.

— В такъв случай ще имате ли грижата?

Мачита кимна.

— Ще замина лично за Претория и ще изчакам следващата поява на Ема. Ако някой може да разгадае загадката, то това ще е само той.

Лагерът на Африканската революционна армия всъщност не беше лагер в буквалния смисъл на думата. Това беше някогашен малък университет за португалци по времето, когато те управляваха Мозамбик, преустроен сега в щабквартира. Новият университет за чернокожите граждани бе издигнат по-късно в сърцето на нов град, откъснат от северната вътрешност, край езерото Малави.

Преустроеният лагер представляваше идеална база за армията на Лусана. Общежитията служеха за спални помещения за войските, кафенетата за трапезарии, спортните съоръжения за бойна подготовка. Отделно бяха обзаведени удобни квартири за офицерите и бална зала за приеми.

Конгресменът от Демократическата партия Фредерик Дагът, един от тримата чернокожи от Ню Джърси, беше изумен. Той едва ли не очакваше да види типично революционно движение, ръководено от племенни вождове, въоръжено със съветски ракети, облечено в бозави китайски униформи и декламиращо безсмислени марксистки клишета. Вместо това със задоволство откри организация, работеща по системата на американска нефтена корпорация. Лусана и офицерите му имаха вид повече на бизнесмени, отколкото на партизани.

Всичко по време на коктейла вървеше точно по протокола на приемите в Ню Йорк. Дори домакинята Фелиша Колинс можеше да мине за гордостта на официална вечеря в Манхатън.

Дагът срещна погледа й и тя се извини на групата от сомалийски законодатели, с които разговаряше. Приближи се до него и постави ръката си върху неговата.

— Забавлявате ли се, господин Дагът?

— И то много.

— Хирам и аз се надяваме да поостанете до края на седмицата.

— За жалост утре следобед трябва да бъда в Найроби на събрание на Съвета по образованието на Кения.

— Чувствате ли се удобно в апартамента? Ние сме много малко по-назад от лукса на хотел „Хилтън“.

— Трябва да призная, че гостоприемството ви далеч надхвърли очакванията ми.

Дагът я измери с поглед. Тази вечер за първи път виждаше Фелиша Колинс отблизо. Тя беше певица с три златни плочи, актриса с две награди „Еми“ и една „Оскар“ за трудната роля на чернокожа суфражетка в игралния филм „Пътека от макове“.

Фелиша стоеше спокойна и самоуверена във вечерния си тоалет от зелен крепдешин. Късото й горнище без презрамки беше завързано на талията, а леко прозрачният й панталон загатваше за изваяните й крака. Ситно къдравата й коса беше подстригана ниско.

— Хирам е на прага на величието, както се досещате.

Той се усмихна на високопарното й твърдение.

— Представям си, че същите думи са били казани навремето и за Атила, хунския вожд.

— Сега разбирам защо вашингтонските кореспонденти се тълпят на пресконференциите ви. — Ръката й продължаваше да е върху неговата. — Имате остър език.

— Сигурен съм, че те го наричат „копието на Дагът“.

— С което по-добре се пробива бялото господство, нали?

Той хвана ръката й и я стисна толкова силно, че огромните й махагонови очи се разшириха.

— Кажете ми, госпожице Колинс, какво доведе красива и прославена чернокожа артистка като вас в джунглата?

— Същото, което доведе и чернокожото „ужасно дете“ от Конгреса на Съединените щати — отвърна му тя. — Тук съм, за да помагам на един човек, който се бори за възхода на нашата раса.

— Повече съм склонен да вярвам, че Хирам Лусана се бори за възхода на банковата си сметка.

Фелиша се усмихна подигравателно.

— Разочаровате ме, господин конгресмен. Ако си бяхте направили труда да си научите домашното, щяхте да знаете, че това просто не е вярно.

Дагът се стегна. Ръкавицата беше хвърлена.

Той пусна ръката й и приближи лице на милиметри от нейното.