Клайв Къслър - Виксън 03

Вайлъндър само обяви край на връзката, освободи спирачките и избута четирите ръчки на дроселите докрай.

Машината С-97 вряза топчестия си нос в навяващия сняг и когато запердаши по дългата асфалтова лента, Голд започна да съобщава с монотонен глас увеличаващата се земна скорост.

— Петдесет възела.

След миг покрай тях прелетя светещият знак с голяма цифра 3.

— Остават ни още три хиляди метра — обяви Голд. — Земна скорост седемдесет.

Върховете на крилата засенчваха белите светлини от двете страни на пистата. Стратокрайцерът се втурна напред, мощните двигатели „Прат & Уитни“ се напрягаха върху рамите си, четирилопатните им витла разсичаха разредения въздух. Ръцете на Вайлъндър бяха като зациментирани върху щурвала, кокалчетата на пръстите му побеляха, устните му шепнешком редуваха молитви и ругатни.

— Сто възела… Остават две хиляди метра.

Погледът на Бърнс не се отделяше от таблото с контролно-измервателните уреди, следеше всяко помръдване на стрелките им, дебнейки да улови първите признаци на неизправност. Хофман нямаше какво друго да прави, освен да седи безпомощен и да наблюдава как пистата се изнизва с неимоверна, както му се струваше, бързина.

— Сто двайсет и пет възела.

Вайлъндър се преборваше с бутоните, тъй като свирепият насрещен вятър атакуваше подвижните плоскости за управление. Струйка пот се търкулна незабелязано по лявата му буза и капна в скута му. Навъсил лице, той чакаше и най-малкия знак, че машината започва да олеква, но тя все още се движеше така, сякаш някаква гигантска ръка натискаше отгоре кабината.

— Сто трийсет и пет възела. Казахме сбогом на знака за хиляда и петстотин метра.

— Повдигни се, бебче — примоли се Хофман, като чу изречените от Голд данни.

— Сто четирийсет и пет възела. Остават деветстотин метра. — Голд се обърна към Вайлъндър. — Току-що минахме пределната граница за излитане.

— Дотук с предупреждението за безопасност на адмирал Бас — смотолеви Вайлъндър.

— Остават шестстотин метра, земна скорост сто петдесет и пет.

Вайлъндър вече виждаше червените светлини в края на пистата. Изпита чувството, че насочва самолета към скала. Голд продължаваше да му хвърля тревожни погледи, очаквайки го да раздвижи лакти, което означаваше, че майорът трябва вече да е настроил самолета за издигане. Но Вайлъндър седеше неподвижен като чувал портландски цимент.

— О, боже… ето го и маркера за триста метра… мина и отмина.

Вайлъндър леко издърпа щурвала към себе си. В продължение на три секунди, които им се сториха цяла вечност, нищо не се случи. Но след това стратокрайцерът мъчително бавно се отлепи от земята и се заклатушка нагоре във въздуха само петдесет метра преди да свърши асфалтът.

— Приберете колесниците! — прозвуча дрезгаво гласът му.

Изминаха няколко напрегнати мига, докато колесниците се прибраха с тъп звук в отсеците си и Вайлъндър почувства леко увеличение на въздушната скорост.

— Колесниците прибрани и затворени — съобщи Голд.

На сто и двайсет метра бяха вдигнати задкрилките и мъжете в кабината изпуснаха дълбока колективна въздишка на облекчение, когато Вайлъндър направи лек завой в посока северозапад. Светлините на Денвър блещукаха под лявото крило, но бързо се изгубиха под облаците. Вайлъндър не се отпусна напълно, докато въздушната скорост не стигна до двеста възела и висотомерът не показа хиляда метра разстояние между самолета и земята.

— Нагоре, нагоре и все нагоре — въздъхна Хофман. — Не се притеснявам да си призная, че през ума ми минаха някои съмнения.

— И с мен беше същото — вметна захилен Бърнс.

Щом проби облаците и постави стратокрайцера в хоризонтално положение на височина пет хиляди метра в западна посока над Скалистите планини, Вайлъндър направи знак с ръка на Голд.

— Поеми управлението. Аз ще ида да проверя задната кабина.

Голд го изгледа. Обикновено майорът не ставаше от мястото си толкова скоро след излитане.

— Управлението поето — потвърди Голд и постави ръка върху щурвала за хоризонталните кормила.

Вайлъндър откопча предпазния си колан и отиде в товарната секция, като внимателно затвори вратата на кабината след себе си.

Преброи трийсет и шест лъскави касети от неръждаема стомана, завързани здраво за халките на дървените скари на пода.

Той започна внимателно да проверява повърхността на всяка касета. Търсеше обичайните шаблонни военни обозначения за теглото, датата на производство, парафа на инспектора и указанията за употреба. Такива нямаше.