Клайв Къслър - Виксън 03

— Това е прекалено голямо изискване.

— Не ви отправям официална молба, а ви нареждам! Вие и екипажът ви не трябва да напускате самолета от тази писта до местоназначението, колкото и бедствени обстоятелства да възникнат.

Лицето на Вайлъндър помръкна.

— Тогава, предполагам, че това е всичко.

— Има още едно нещо.

— Какво е то?

— Желая ви успех! — отвърна Бас и разтегна устни в лека усмивка.

На Вайлъндър не му хареса тази усмивка, никак не му хареса. Той отвори вратата и без да каже дума повече, излезе в студа.

В командната кабина вторият пилот лейтенант Сам Голд, изхлузил се толкова ниско на седалката си, че темето му стоеше на цели трийсет сантиметра под ръба на облегалката за главата, се бе съсредоточил в диаграмата на полета, а зад него от лявата му страна капитан Джордж Хофман, щурманът, въртеше в ръцете си пластмасов транспортир. Никой от двамата дори не удостои с поглед Вайлъндър, който се появи на вратата от товарния отсек.

— Курсът ни набелязан ли е? — попита той Хофман.

— Цялата мръсна работа е изчислена предварително от военноморските експерти. Не мога обаче да кажа, че съм съгласен с техния избор на маршрут. Определили са ни да летим над най-безлюдната местност на Запада.

По лицето на Вайлъндър се изписа израз на безпокойство, който не остана незабелязан от Хофман. Майорът погледна през рамо към огромните метални касети, завързани в товарната секция, и се опита да си представи съдържанието им.

Съзерцанието му беше прекъснато от старшина Джо Бърнс, бордния механик, който подаде каменното си като на Бъстър Кийтън лице през вратата на кабината.

— Всички сме в пълна готовност за бурната синева там горе, майоре.

Вайлъндър кимна, без да отмества поглед от страховитите на вид касети.

— Добре, тогава да извеждаме на пътя тази камера на ужасите.

Първият двигател се завъртя и забоботи, последван от останалите три. После спомагателната силова установка бе изключена, клиновете, запиращи гумите на колесниците, бяха махнати и управляваната от Вайлъндър претоварена машина зарулира бавно по плаца към началото на главната писта. Охраната и звеното по поддръжката се обърнаха и побягнаха към топлината на близкия хангар, подгонени от силните изходящи газове на самолета.

Адмирал Бас наблюдаваше от командната кула на „Бъкли“ как стратокрайцерът пълзи като бременна буболечка по разчистената от снега писта. Стиснал в ръка телефонната слушалка, той заговори тихо в мембраната.

— Можете да уведомите президента, че „Виксън-03“ се готви за излитане.

— Кога според вашите изчисления ще трябва да пристигне? — попита строгият глас на министъра на отбраната Чарлс Уилсън.

— Със спиране за дозареждане на Хикъм Фийлд, Хаваите, „Виксън-03“ трябва да кацне в изпитателния район около два часа следобед, вашингтонско време.

— Предвижданията на Айк са за осем часа утре сутринта. Той настоява за подробни сведения за предстоящите опити и за текущ рапорт по време на полета на „Виксън-03“.

— Веднага отлитам за Вашингтон.

— Не е нужно, адмирале, да ви описвам какво би се случило, ако този самолет се разбие във или близо до някой голям град.

Бас запази дълго и потискащо мълчание, преди да отвърне:

— Да, господин министър, това наистина ще е кошмар, какъвто никой от нас не би могъл да преживее.

— Отчитам занижени данни на уредите ниско долу — съобщи сержант Бърнс, вторачил напрегнат поглед в командното табло.

— Това налага ли да прекъснем полета? — попита с надежда в гласа Голд.

— За съжаление не, лейтенант, тъй като двигателите с вътрешно горене не функционират в разредения планински въздух на Денвър така, както във въздуха над море. Като се вземе предвид на каква височина над морското равнище се намираме, тези показания на измервателните уреди са напълно нормални.

Вайлъндър погледна към асфалтовата лента пред самолета. Снеговалежът беше понамалял и той видя, че наближават маркера, обозначаващ половината дължина на полосата. Сърцето му заби по-силно, изравнявайки ритъма си с бързото движение на чистачките на челното стъкло. Господи, възкликна той мислено, тя не е по-дълга от игрище за тенис. Като в транс той се пресегна и взе микрофона си.

— Командна кула „Бъкли“, тук „Виксън-03“. Готови сме за излитане. Край.

— Полосата е изцяло ваша, „Виксън-03“ — каза познатият глас на адмирал Бас в наушните слушалки. — Запазете и за мен едно едрогърдесто местно момиче.